автор: victo

Под въздействието на прочетена книга,
сънувам ненаписан стиха,
под влиянието на мъжка въздишка,
почувствах се отново жена.
Навън вече паднала е зима,
а толкова топло е у мен,
и искам аз към тебе да замина,
да те открия мил и мъничко смутен.
Да те погаля с топлата си длан,
косите твои да разроша,
потъвайки в погледа неразгадан,
аз всички паравани да потроша.
Но на сън те виждам пак засмян,
и утрото посрещам със охота,
това е обещание за хубав ден,
на грижите живота скрил си е хобота.
А телефона все още си мълчи,
ще чакам пак да стане тъмно,
но твоят глас във мен звучи,
за тревогите си спомням смътно.
Така те нося във сърцето, като герой от романтичен филм,
разкъсай на забравата пердето, ела при мен на пролетен килим.