автор: ben

Отново ме наляга днес тъга.
И пак тъга - тъга неутешима...
Пак спомена за моята мечта
напира в мен и бавно ме убива.

Пак болката отнема радостта.
Пак болката ми - тъй неизлечима...
Да вчера в мене беше пролетта,
но днес е зима. Днес пак е зима...

И пак сама, във стая пълна с хора.
Сама едва ли - с мойта самота...
Седя и слушам - някой пак говори.
Седя и слушам - нещо в мен крещи...

Но той не чува - той е тъй далече...
От спомена наляга ме тъга.
Тъгата моя - тъй неутешима...
Тъга? Не! - само празнота...