автор: ringo

На стълбите във подлеза - купчина дрипи.
Прехвърча ситен сняг и е студено.
Човек помръдна, после сякаш нещо пита,
очите му се взират мътни в мене.

Със тяло на дете, във мръсна дреха,
с очи на възрастен, с лице на старец.
Нелепо е да търся думи за утеха -
суровият му поглед ме изгаря.

Ръка към мен протяга се изпод ръкава -
безплътна, суха като клон и сякаш
не моли нищо, а за нещо обвинява...
Пресипнало звучи гласът му в мрака:

"Да ти помага Господ, бате!...Дай за хляба!...
Краката ми премръзнаха!...Студено!...
А трябва вече да се вдигам...вече трябва...
че шест гърла ме чакат вкъщи мене..."

Надигна се...на чуканчета почернели...
с усилие протегна мръсни пръсти...
Несретнико окаян с устни посинели,
каква вина изкупваш ти на кръста?!...

И гузен, без вина виновен, мушнах бързо
в студената му длан една банкнота.
Като крадец, внезапно се разбързах,
почти побягнах в някаква посока.

Едва ли скромната ми лепта ще го стопли...
Свирепи ветрове бушуват в мене...
Знам, споменът за него дълго ще ме чопли.
Ще бъде мрачно, тъжно. И студено.