автор: katbalu

По устните ми с устни очертаваш
извивки ябълкови. Любовта
по медена от пита затъркулваш
в очите ми. Аз, в твойте се топя

и плувам във огньовете безбрежни-
русалка в дълбините на страстта..
Люлееш ме в прегръдките си нежни
ту в горната , ту в долната земя...

Извайваш ме като ваятел –стомна...
Магичен танц под твоите ръце...
Под пръстите ти, глината покорна
приема форма, дъх, душа, лице...

И нека съм ти сладката присъда,
ти- моята, пред райските врати!
В сърцето ти Адамово да бъда
искра и пепел, глина и звезди...