автор: krasinka

Случи се отдавна тази история,
когато на мода беше Глория.
Забавлявахме се юнашката
и дърпахме дявола за опашката.
В един прекрасен ден се случи
идеята ми отговор получи.
Моят съпруг да ми откаже неможа.
В Морската градина дойде с мен,но не пеша.

За добро или за зло
тръгнахме двамата с едно колело.
Той педалите въртеше плавно.
Беше весело,забавно.

От дългото тичане аз горката
полуих мазоли на краката.
За моя беда голяма
колелото беше едно,а ние двама.

Тогава взехме решение двамката,
аз да седна отпред на рамката.
И от "Пантиона"надолу леле–мале
направихме "Салто Мортале".

Бяхме страшни каскадьори
далеч от всякакви дубльори.
И след тази наша екшън сцена–реших,
на велосипед повече не се качих.

Пораженията бяха голямо наказание.
Аз със счупен нос,а той в безсъзнание.
А поуката гласи изцяло–
"Да бе мирно седяло,не би чудо видяло"!