автор: tzvetcomarinov

Няма никъде такива писани инструкции, които да задължават. Нито се срещат шефове, които взимат някого на работа и повдигат настоятелно въпроса, а той се спазва като канон от мнозина. Има ли нещо, дето не е свързано обичайно около
работното място, веднага да тръгне и като справка за към ушите на по-големите. Дали го бяха извикали по някой от специалните методи или той случайно засече неудобния клиент, нямаше вече толкова голямо значение. Щом приличащият повече на фермер Питър Уолбърг беше само на крачка - две от масата. Бриджит може и без позволение да си удължи почивката в определената им стаичка.
- Какво ново, господин Джаксън?
Въпросът е съвсем измежду обичайните, но обръщението лъхаше от неясен подтекст. Когато насреща искат да подчертаят пренебрежение или своето превъзходство, употребяваха най-популярното обръщение - "ченге". Нямаше го тук, нито беше свойското и често подмазващо се "Том". Казано бе измежду неестествените обръщения към случая - "господин Джаксън". Удивително много приличаше и на другата странност. Дето от няколко чашки в повече, танцьорката Ейми не може да дойде на себе си вече толкова часове, въпреки старанието и усилията на лекарите.
- Търсим го, Питър. Надяваме се и от него да научим какво точно е станало с момичето. Има ли някой виновен, дето ще трябва да понесе и отговорност.
Защитата е полезна, когато е активна, а не глуха и отчаяна.
- Аз съм бизнесмен, а не доктор. - подхвърли някак уж случайно, иначе съвсем дръзко и по предназначение собственикът на заведението. - От къде трябва да имам представа, колко може да издържи на пиене някоя от моите танцьорки. Нали така?
Логика на безобиден. Към такъв, детектив Джаксън е длъжен да прояви външно търпение, макар да не повярва в нищо от казаното.
- Работата е била извън програмата според договора. - подхвърли ченгето с видимо желание да не създава паузи в разговора.
- Вече говорихме по тоя въпрос, нали?
Е, ако "нали" - то не е пропуск в изразяване на мислите, тогава трябва да е опит за внушение на вярност в казаното. Само дето някъде из главата на Уолсбърг изглежда витаеха и други мисли, които с усилие укриваше, но изтърва по нелеп начин малко от тях. - Готов съм да заплатя вечерите, които ще пропусне от нощната ни програма докато се оправи.
Пари, пари. Сякаш бяха някаква чудодейна ваксина, успокоила до коварство Ейми. Уговорила я да играе до пълно изтощение на пилона. Подмамена от надеждата да ги има в повече, доброволно приела да сваля до умопомрачение своите дрехи. Физическата умора опитала да балансира с чашки алкохол и за съжаление не успяла. Всичкото се събрало накуп, за да се превърне в резултат за нейното моментно здравословно състояние, а може би и в присъда над живота й.

Цветко Маринов