Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 362
ХуЛитери: 5
Всичко: 367

Онлайн сега:
:: rosi45
:: pastirka
:: JasminIvanova
:: Mitko19
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКоледа, Зимата и Буквите 10
раздел: Приказки
автор: azzurro

Зимата бързаше да събере мокрите си, изцапани снежни поли. Чакаше я доста работа, но все пак каза две студени думи за благодарност на пустинята. Буквите се сбогуваха с новите си приятели и им обещаха пак да се срещнат.
Обратно назад на всички им беше познат пътят до самолета. Латинските букви ги чакаха с готови билети и много въпроси как е минала мисията.
Въодушевлението беше голямо, а нетърпението още повече. Откакто тръгнаха на това приключение доста дни отлетяха. Просто наистина Бъдни вечер чукаше на вратата - беше 24 декември. В това време, от дългото чакане мъглата се прокъса съвсем. Вяла и несресана се свря, клекна в един дол и не мръдна оттам. Разбира се всичко около нея побеля. Тревата загиваше, храстите провесиха клонки надолу. Молиха я как ли не, да се премества от време навреме, но тя остана глуха за молбите им. Не че не си беше такава, но й липсваха приятелите и не й беше интересно. Дори беше готова да изчезне съвсем и както си седеше заплака. Обеща си, че ако се върнат, никога повече няма да прави глупости.... е, само малко де.
- Но да се върнааааат! - ревеше с цяло гърло и около нея се стичаха едри капки. Падаха като мокри слонски уши и тупваха тежко на земята.
Чу се плясък на крила и две стъпки подскачащи - на свраката. Тя я доближи тихо и изведнъш изграчи силно:
- "ИДВААТ! ИДААТ"!
- Който и да идва, не ме закачай! - пусна й малко влага мъглата.
- Хайде, хайде, - заблъска я с криле свраката - стига рева, дойдоха си всички и буквите и ззз зимата! Ама какво ли ти разправям? Ти и зимата сте от един дол, ама без дренки, то около вас може ли да има нещо да вирее?
- Уууу, че си крива! - продължи да я навиква черноперестата.
Тогава мъглата проумя.
- Чакай, чакай! - завика глухо - Нали знаеш, че не чувам добре!
- Да бе, не чуваш. Като не чуваш не усещаш ли промяна? Небето слезе ниско, задуха студен вятър и ти си станала още по ледена.
Верно мъглата се събра изведнъж на куп:
- Ами буквите? Да усещам зимата, ами те къде са? Трябва и те да дойдат.
"Летището!” - беше първата й мисъл – „ами да! Нали там ги изпрат?".
- Хей, многознайке, хайде с мен, отиваме на летището. Идваш ли?
Двете се понесоха - свраката подхвръкваше напред, а мъглата пълзеше нетърпеливо Най-после пристигнаха.
- Махни се от пистата, не е хубаво да стоиш тук! - й каза свраката.
- Е, ти ще ми кажеш!
- Ами да, казвам ти, скрила си цялата видимост. От теб няма да могат да кацнат! Разбираш ли? - и нервно заподскача в нея, на моменти се виждаше част от крило, крак, човка.
- Е, добре, разбрах и тука преча.
- Ама, че ти сама знаеш, че от теб нищо не се вижда и седиш на неправилното място. Хайде двете ще застанем там, където е края на пистата.... и се събери малко да не пречиш повече.
В момента, в който се махнаха, един самолет се сниши и кацна на пистата. Двете стояха нетърпеливи и в очакване. Вратите се отвориха, редицата се изви и пътниците заслизаха по стълбите. Накрая последни се появиха буквите. Свраката не можа да скрие вълнението си и заграчи - нали си беше емоционална.
- Ах, миличките! - каза мъглата и се разсея от вълнение.
- Хей, вижте кой ни чака! - извика "Ю".
Всички се запътиха към своите посрещачи. Радостни и щастливи се потопиха в памучните прегръдки на своята приятелка - мъглата заедно със свраката.
- Хайде в гората, имаме да разказваме много. Бъррр, че е студенооо завикаха буквите. Май зимата ни е изпреварила - дошла е преди нас. Хей, хайде бързо към дома хайде, чака ни много работа. Животните ни чакат.
Много бързо огънят в печката бе запален. Всички развълнувани искаха заедно всичко да кажат. Свраката се дивеше на малките шарени и пъстри неща, които носеха на себе си. Нали обичаше лъскавото. Загледа се в оченцето на буквата "В". "Ж" застана в средата и помоли всички поне за малко тишина.
- Вече сме си в къщи, но не сме приключили. Остана последно да се погрижим за животните в гората и ако успеем...
- Ще успеем! - спокойно се обади "Щ" - нали напарвихме план, определихме кой ще се заеме с това. Сега почиваме, имаме само един ден преди Коледа, а това е утре. Докато половината бягат за орехи, другата половина ще бъдат под зоркото око на "К" - нашата кулинарка - да подготвят сладкишите и погачата за вечерта.
"А" се намеси:
- А къде е мъглата?
- Миии, - заоглеждаха се всички.
Тя седеше отвън на порзореца и гледаше.
- Колко сме недосетливи! - "Н" скочи отвори врата и извика - Заповядай, приятелко, при нас!
Срамежлива и малко притеснена, но безкрайно щастлива както само тя си знаеше, влезе, но помоли да остане близо до вратата, за да не намокри нещо, а и за да не изсъхне от топлото и да изчезне.
Сутринта всички се разтичаха и до обяд мисията бе изпълнена: за животните в гората по всички хралупи имаше достатъчно зимнина и то малко преди да завали снегът. Вятърът изведнъж утихна, небето слезе близо и докосна клоните на дърветата. Тогава като в полусъница заваля. Първо се откъснаха една-две, три, после осем или десет снежинки. Завъртяха се, като че искаха да се огледат и да видят земята и след тях полетяха нетърпеливи цял рояк. После други още и още снежинки, бели, малки, големи, пухкави - сякаш бързаха да покрият клоните и да заоблят някак хълмовете. Гората стана мека, бяла, блестяща, притихнала и може би малко сънна. Не знам, но беше хубаво. "К" зачервена със зелена престилка, цялата в брашно месеше и даваше нареждания на останалите. Печката бумтеше, а в къщата на буквите се разнасяха аромати на канела и други подправки. Нали "К" беше забравила да излезе от онзи магазин, та си донесе достатъчно и различни. Вечерта бавно се сви на кълбо. Снегът затрупа всичко - така обеща зимата. А тя, набрала сили, отпочинала, не можеше да се спре. Бързаше да навакса загубеното време. Имаше да мете, да прибира, да завива – къщи, комини, улици - да прави пързалки. Децата я посрещнаха, крещейки от радост, затъркаляха снежни човеци, изкараха шейни и кънки. Зимата се стъписа:
"Колко радост! Как са ме чакали, а аз се инатих до сега и дремех в оня пек. Ето, има кой да ме посрещтне!" - и щастлива пощипваше децата по бузките, ама малко колкото да заблестят очичките им.
Часовете напредваха, децата се прибраха. Остана зимата сама да се вихри и пее на воля. Буквите бяха готови, орехите отдавна счукани, баклавата ухаеше на масата, до нея погачата. Наредиха се около масата със своите гостенки - свраката и мъглата. Вън се беше извила виелица. Някой похлопа на вратата. "А" стана да отвори. Пред нея се изви бяла снежна вихрушка. Зимата развя бели поли. Ооо не знаете - и тя бе поканена на масата. Настана голяма веселба. Имаше какво да си спомнят и разказват. Едно малко мишленце гризкаше орехче под масата и слушаше сладката приказка.
Сутринта погледна през прозореца - всички спяха. Зимата отдавна бе излязла и завила къщичката им с бялата си завивка, а Коледа проскърцваше тихо в розовия зимен изгрев.

край

Честита Нова Година мили приятели !!! Нека бъде щастлива и успешна за всички!!!!


Публикувано от Administrator на 31.12.2011 @ 18:16:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   azzurro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1270 четения | оценка 5

показвания 32264
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Коледа, Зимата и Буквите 10" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Коледа, Зимата и Буквите 10
от zebaitel на 01.01.2012 @ 19:03:52
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова мило и уютно ти става, като дочетеш тази прекрасна приказка! А образите на мъглата и зимата са си направо страхотни! А какво да кажем за одухотворените букви!
Да си жива и здрава и да напишеш още такива чудесии през новата година, Азуро! А тази да излезе в книжка с илюстрации! Пожелавам ти го от сърце!


Re: Коледа, Зимата и Буквите 10
от azzurro на 03.01.2012 @ 21:14:56
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за коментарите прочита и подкрепата Живе и дано пожеланието ти стане реалност през новата 2012година !!! А щом го казва буквата "Ж" с топлите си позитивни оранжеви отблясъци означава че буквите ще оживеят! Благодаря ти още веднъж!!!!!

]


Re: Коледа, Зимата и Буквите 10
от Musketar на 02.01.2012 @ 13:21:56
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за човешката и човечна приказка! За пожеланията! И за орехчето, което си гризках, докато слушах:)))

Здраве и щастие, Ваня!


Re: Коледа, Зимата и Буквите 10
от azzurro на 04.01.2012 @ 23:32:41
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти Мускетар, че се заслуша в приказката докрай, а щом и си гризкал орехче значи съм те заинтригувала!!! Хубава зимна вечер ти пожелавам, нека е топла и уютна!!!!!!!!!!!

]


Re: Коледа, Зимата и Буквите 10
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 04.01.2012 @ 15:46:46
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесна приказка и за деца,и за възрастни:)
Да е здрава и успешна 2012!:)


Re: Коледа, Зимата и Буквите 10
от azzurro на 04.01.2012 @ 21:23:01
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти Кате за това че прочете до край и още повече че хареса!!!
Нека е успешна и творческа годината за теб, да ти носи много радост и обич!!!

]


Re: Коледа, Зимата и Буквите 10
от Caniko на 04.01.2012 @ 21:52:25
(Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/
Честита Нова Година !
Чаках да напишеш *край*.
Обичам да чета на един дъх - малък каприз ;-)))
Беше ми забавно.
Поздравления!


Re: Коледа, Зимата и Буквите 10
от azzurro на 04.01.2012 @ 22:22:42
(Профил | Изпрати бележка)
Така е права си и аз обичам да прочета всичко наведнъж. Радвам се, че ти е харесало Санико !!! Пожелавам ти успешна и здрава година!!!

]


Re: Коледа, Зимата и Буквите 10
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 04.01.2012 @ 21:55:24
(Профил | Изпрати бележка)
Като си рекла "край", аз пък да ти кажа, че тия буквички чудни станаха, пожелавам ти новата година да ти ги илюстрира и подвърже в книжка, та и една да ми надпишеш:)))
За много години, Ваня!


Re: Коледа, Зимата и Буквите 10
от azzurro на 04.01.2012 @ 23:28:45
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Владун, искам да ти кажа че само преди една година по същото време- коледа, ти се оказа пророк, пожела ми нещо за което дори и не смеех да си помисля. Сега живот и здраве това ще стане реалност така както и сега ми пожелаваш. Благодаря ти от сърце!!!
Изпращам написаното от теб преди година, защото едва ли се сещаш, но нищо не е случайно.

Re: Изкуствени слънца
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 24.12.2010 @ 17:17:54
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за чудесните думи, azzurro!:)))
И нека тази вечер е начало на сбъдването на най-дръзките ти и най-красиви мечти!
Наздраве!!!

]


Re: Коледа, Зимата и Буквите 10
от mamasha на 16.01.2012 @ 20:28:20
(Профил | Изпрати бележка)
Ей, най-после я видях тая приказка за буквите, дето я слушам от толкова време. Поздравления за идеята и начина, по който е осъществена. Поздравления за въображението - трябва да си наистина майстор, за да придадеш характер и индивидуалност на всяка буква, трябва да си истински познавач на историята на писменността, за да разказваш така умело за латиницата, глаголицата и кирилицата. И накрая, трябва да си истински поет дълбоко в душата си, за нарисуваш толкова красиви, човечни образи!

Прекрасна приказка за всички любознайковци - и малките, и вече поласналите!

Браво, Ванюшко!!! Беше удоволствие да те чета!

ПП: Абе, я да попитам, ти като рисува Ж-животворната буква, нашето Живе ли ти беше наум - щото много и прилича - усмихната, пъргава, щедра към всички. А Ю-то сигурно е моето портретче - вечно нещо поправя, доизкусурява, ювелир с една дума :))))))))))))))


Re: Коледа, Зимата и Буквите 10
от azzurro на 18.01.2012 @ 16:14:46
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Мам сърдечни благодарности за прекрасния коментар !!! Много се радвам, че приказката ти е доставила удоволствие докато я четеш. Колкото до буквите като характери, не знам от самосебе си се получиха такива. Просто така си ги представих като живи, не че не са такива.

]


Re: Коледа, Зимата и Буквите 10
от Markoni55 на 12.11.2012 @ 18:53:13
(Профил | Изпрати бележка)
Их пък значи! И аз се чудех на тези топли подаръци и си мислих че есента нещо раздава бонуси, пък то какво било. Ех, ами да идва пустата зима, ама да не затвори прохода- все пак трябва да те представим дето се вика кък си требе във Варна. Хайде да почака до неделя. Какво ще кажеш?


Re: Коледа, Зимата и Буквите 10
от azzurro на 12.11.2012 @ 20:05:53
(Профил | Изпрати бележка)
Не се ядосвай нито се притеснявай времето ще бъде чудесно в събота защото зимата се търкаля в Сахара и хич не и се мърда да си върши работата. Легнала е да си натопли кокалите. Сега буквите са тръгнали да я търсят. А ние имаме още хубаво време да свършим това онова.

]