Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 466
ХуЛитери: 0
Всичко: 466

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНоси си материали, ще строим света си
раздел: Есета, пътеписи
автор: utopiangal

А светът, който искам с теб да си построим, знаеш ли колко е прекрасен? Аз съм си го записала на лента в главата и от време на време си го гледам. Я като се събудя, я преди да заспя, а някой път и като ям ягодово сладко. Ей, богу, един път да можеше да изгледаш късометражното ми филмче, веднага щеше да вземеш две тухли от двора и да кажеш ‘Харесва ми. Айде ставай! Ще строим света ни.’
И аз няма да седя тука сама в леглото, със синята химикалка, с раздърпания пуловер. А щях да съм с бяла рокля с дантели. Ама уви. Сигурно щяхме да тичаме из полята като дечица, а зеленият цвят да изпълва не само пространството, а и наивните ни, влюбени души. Да, ама не. Аз седя в тази стая, между четири бели стени и фикусът отсреща ми се зъби. В моя свят, както виждаш, не е зима. И никога няма да бъде. Само пролет, само лято. Ако поискаш някой път сняг, ще ти поръчам. Не е трудно. Ама и сълзи няма, да знаеш. Ако някой път решиш да плачеш от щастие, ще ти го простя айде. От мен да мине.
Ако не пожелаеш света ми обаче…ооо, ето я зимата. Е! Стои срещу мен и ми говори. Аз не мога много да я чуя, но тя се приближава. ‘Ела, ела. Идвам при теб да те прегърна. Ще те смръзна и ще имаш скреж навсякъде – по миглите, по пръстите, в сърцето.’ А сълзите! О, те също наближават. Дъжд ли? Не дъжд. Порой!
А! Ето те и теб. Къде беше досега? Идваш, а това около главата ти какво е? Ха, лъчи. Та ти си цяло слънце. И то ходещо, и то моето. Махаш ми. Какво казваш? Аа, носиш тухли. Две. И от двора си ги взел. Добре, ставам. Айде да строим, че работа ни чака. То да обичаш…не е много лесно.


Публикувано от aurora на 30.12.2011 @ 15:54:21 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   utopiangal

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1267 четения | оценка 5

показвания 16821
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Носи си материали, ще строим света си " | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Носи си материали, ще строим света си
от mariq-desislava на 30.12.2011 @ 16:10:01
(Профил | Изпрати бележка)
Хе, хареса ми - едно такова уж небрежно, а много смислено.


Re: Носи си материали, ще строим света си
от galiakara на 30.12.2011 @ 16:46:13
(Профил | Изпрати бележка)
Много ми хареса късото ти разказче, Утопистке! Така сме мечтателите- ха сме се размечтали, ха са ни намерили работа! Много е свежо и приятно за четене! Поздрав! И весели дни и нощи, без тухли!