автор: krasinka

Вървях по пътя и в миг се спрях,
когато врабчета две видях.
За коричка хляб се бореха безгласно.
Едното я дърпаше наляво,другото надясно.

Мислех си:
–Кое врабче победата ще хване?
–Кое ли, гладно ще остане?
Битката се водеше за оцеляване главно.
–Дали ще могат да разделят коричката по равно.

Навред се носеше пух и перушина
от тази врабчова дружина.
И в тази суматоха неразбрана–
мина наперена Писана.

И всред тези сиви перушини–
тя врабчетата разпердушини.
Те кацнаха уплашени в миг на корниза.
А нашата Писана сладко се облиза.