Случката с Ейми започна вече най-здравата да гъделичка сетивата на детектив Том Джаксън. Първо, защото развали неговият личен план като съпруг и глава на семейството. Работата в управлението напоследък чувствително намаля и той
основателно се надяваше на дългоочакваната отпуска. Да разведри порастналата дъщеря, която напоследък вероятно и от капризите на пубертета, взе да създава повече главоболия на майка си. Второ, познаваше отлично и характера на своя шеф, затова толкова лесно извади от главата си примамливата идея. Да помоли, нека прехвърлят случая му на друг, а той все пак излезе в отпуск. Продължението знаеше прекрасно, лейтенантът веднага ще го затрупа с мотиви за отказа. И те ще бъдат все от типа на хлъзгаво-отрицателните. "Тогава нека излезе в отпуск...", "Да бъде ...защото няма казус за решаване". Е, няма да липсва и нещо обнадеждаващо - "Виж, оправи случая и те пускам". Вероятно покрай молбата му ще кръжат още много съображения, но все безполезни. Еднакви като близнаци.
Пустият му късмет, продължава да капризничи в службата. Дано поне заради танцьорката сега бъде на неговата страна. Набелязаните въпроси гъмжаха в главата му като разбунен кошер, но детективът познаваше добре себе си. Винаги така започваше разследванията, иска за всичко да пита. Да получи отговори на онова дето го интересува. Барманът се очертаваше като един от най-отвратителните персонажи в неговото разследване. От една страна, той е лицето боравило повече от всички други с алкохола през оная вечер. От друга, неговото опитно око непременно е засякло тия, дето най-често и с настойчивост са подавали чашките на Ейми. Вярно, че законът нямаше да преследва никой само заради това, дето е почерпил една танцьорка. Опитът на Том Джаксън му подсказваше, че първо трябва да търси и намери мотивът. И едва тогава да се захване с разплитане на кълбото за станалото в нощта на възбуда, алкохолно опиянение и престъпление.
Мъжът в риза на едри карета и застанал между него и рафтовете с най-изкушаващото разнообразие от питиета е от типа хора, които стоят винаги нащрек като сурикати. Дебнат и се озъртат за всичко необичайно изправило се пред погледа им. С единствено отличие от миловидните животинчета, че те го правеха сред пясъците на пустинята за храна и безопастност, а той го вършеше заради работата и любопитството.
- Имаше ли вечерта посетители, такива дошли за пръв път в заведението?
Съвсем излишно беше да уточнява за кое време става дума.
- Не съм забелязъл. - барманът изхвърли отговора из устата си като натиснат бутон.
Ако не лъжеше, наистина не му трябва много време за такова напомняне. Детективът съзнаваше цялата нескопосаност в думите си, но въпреки това попита:
- А през последните дни?
Погледът дето изпревари думите, каза повече от достатъчно. - "Хей,, ченге, стига толкова. Мястото тук е за наливане на питиета, а не гише за регистрация на влизащи".
Заслужи си го това, господинчо. Никой в баровете по цяла Америка не води картотека за нуждите на полицията. Изглежда сурикатито реши, че може и да се позабавлява с глупавите въпроси на ченгето, щом без подканяне стана по-разговорлив:
- Трудна работа е да видиш и запомниш всички. Тъмнината е предостатъчна, отблясъците от прожекторите пречат, а и без него друго имаме достатъчно работа около заявките на сервитьорите. Признавам, че влизат и такива, дето не си поръчат нищо. Хей така, заради музиката, танцьорите и надеждата някой да им поръча питието.
Е, за последното нямаше как да се съгласи, но всичко останало лъхаше на вярно, а шаренията му измежду най-пъстрите.
Има и такива чешити по заведенията, които могат да създадат впечатление на заклети алкохолици, а в същност да са някакви дребни кактуси. Дето търсят повод да се прикачат към разговора на останалите.
Той дори не опита да отиде при изключенията. Още когато заставаше срещу ъгъла с напитки и размени първите реплики с бармана, Джаксън усети любопитството на другия. Важният повод, че някое от тия столчета ще му бъде по-удобно да си отпива от напитката го премести върху най-близкото. Детективът нямаше нищо против това, стига да станеше и полезно. Нали доста често, тия приказливци за демонстрация на осведоменост, казваха неща премълчавани от отговарящите. И без друго, да се прикрива нещо добило вече популярност си е направо глупост. Кой от редовните посетители на заведението още не знаеше, че една от танцьорките е откарана в болница и затова не се появява на пилона да танцува.
Когато започнаха да си разменят въпроси и отговори по това, дали клиенти са поръчвали на Ейми, спецът на реда и правилата в заведението, не пропусна да изложи и своето мнение:
- Какво? Нямам ли право да я почерпя едно питие? - попита с вече готово мнение по въпроса другият.
- Разбира се, че имаш. - Детективът отведнъж се съгласи с него и позволи на лекия сарказъм да овладее гласа му. - Особено ако чашката ще ти предостави и възможност, освен с очи, да опиташ и с длан онова, което гледаш.
- Я стига. - прекъсна го с неприкрита досада мъжът и надигна свота чашка за да глътне няколко пъти докато измисли с какво да продължи. - Да се изкараш и моралист ли искаш?
Не му отговори тоя път. Друга, по-важна мисъл вълнуваше неговата глава, а подробностите й упорито се криеха някъде. Защо да не им подхвърли провокация.
- Почерпи да, но откъде взе питието?
- Как откъде?
Това смотано ченге или нищо не разбираше от своя занаят или е просто някой тъп въздържател, който не знае как стават нещата в заведенията. Я по-добре да му наприказва няколко празни думи, преди да го разкара от главата си. Защото вече наистина започна да става досадно.
- Поръчах още един бърбън на Ейми. Отдавна бях спрял да броя моите, не ми беше интересно.
На такъв въпрос може и да не получиш отговор, затова трябва да се задоволиш с изражението от лицето.
- А някакви хапчета нямаше ли към бърбъна?
- Сега и наркоман ли искаш да ме изкараш? Няма да стане. Един порок имам и той ми стига. Уважавам го. Купувам с парите си за него "Кент" и до тук.
- Два са, мой човек. - поправи го моментално и без никакво раздразнение детектив Том Джаксън, впил очи в неговите. Искаше другият да запомни онова което ще каже. - Събличащи се под светлините на прожектора жени.
Клиентът наистина имаше още пороци. Сред тях и такъв, не обича да слуша приказките на други хора. Затова хвана с две ръце своята чаша и премести в най-отдалечената част на барплота, а остави ченгето при бармана с едрите карета. Нека му раздава от евтините си съвети. Той ще направи за своето гърло нов коктейл от светлини на прожектора и отблясъци от повърхността на бърбъна в чашата.
Цветко Маринов.