Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: vesapo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13944

Онлайн са:
Анонимни: 424
ХуЛитери: 2
Всичко: 426

Онлайн сега:
:: Heel
:: lirik1

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИзвезани души, XXXIII част
раздел: Романи
автор: secret_rose

Златният Нарцис и вятъра на промяната.
Газиантеп, 2006


Една от пристройките към малкия хан беше лятна открита кухничка - килнат навес от няколко греди, покрити с тенекия, дувари от кирпич, замазани с вар и тясно ограждение от набити в земята колове и окачени по тях грънци. Съвсем като в приказка беше, а дървените трупи, поставени под дебелата сянка на дюлята отпред вместо маси и столчета ме караха да се оглеждам за елфи и джуджета, сякаш всеки момент ще изникнат от някъде. Домакинята отмери вода в две медни джезвета, малки колкото чашки, посипа по лъжичка кафе с леблебия, духна отгоре им и зарови в жарта на черната пещ, в която къкреше нашият Топрак гювеч.
- Кафето е вкусно като е на жар. Да узрява бавно, да поеме целия ти живот в джезвето, да го утаи и тогава да го пиеш.
- За всяка чашка отделно джезве ли?
- Разбира се! Може ли двама в едно джезве? Животите им ще изкипят.
Засмя се и покри омесеното на тезгяха пред опушената фурна тесто с влажна кърпа.
- Да бухне че да е повече. Обичаш ли лаваш*? Балон лаваш. Слагаме и сиренце в него.
- Не, не, нека е без плънка.
- Хубаво. Ще си топиш в гювеча.
Тя повдигна кърпата, откъсна едро парче тесто и сръчно го размеси, взе къса оклава* с дръжки и разточи малки питки. Намаза ги с жълтък, поръси бял и чер сусам и нахвърля на дългата дървена лопата. После сръчно ги запрати в дъното на горещата пещ.
Богатството от аромати и ухания изпълваше сетивата ми със сладост и доволство. Кафето - черно и тръпчиво, гъсто като тъмен домашен петмез издигаше тъничка пара от миниатюрните чашки османски порцелан, известен с крехкостта и лекотата си. Имах чувството, че ако стисна финджанчето ще изхрущи в ръката ми и ще се разпадне.
- Пие се по малко и бързо, да не се заседява фала* ти.
- Знаеш ли фал? Ще ни побаеш ли? То аз не вярвам много, ама..
- На фал не вярвай, без фал не оставай - жената се засмя и разточи останалото тесто. Готовите хлебчета вадеше от фурната, мяташе върху дървена решетка, напръскваше с вода и покриваше с ленена кърпа. Беше упойващо да наблюдавам как приготвя храната ни. Докато отпивахме кафенце и си приказвахме Аднан бей се зададе с мокро чело и бъкличка вино в ръка. Придърпа голямата дървена маса, седна, наля си вино в бакърения бокал, който стопанката му подаде и вдигна наздравица.
- Работата не свършва, ей. Почивка само след залез. Винце?
- Не, аз... ще пийна айрян с вечерята.
Мъжа ми прие чаша вино и двамата дълго се смяха на обещанията на ходжи и имами, че живееш ли праведно, в Рая те очаква пенливо вино, чудна храна и ято момичета.
- Тук на земята исляма забранява на хората виното а там в Рая е награда. Да му се чудиш, неначудиш.
- Аз друг рай не искам, и вино имам, и гозбата е почти готова - той смигна на жена си - и друга жена не ща.
Стопанката извади горещия гювеч от фурната, постави го на земята, отчупи тестената коричка, с която бе заклеймен капака и го отвори. Лъхна ни аромат на нещо много вкусно. Извади връзка сухи подправки, натопени в него, насипа по чиниите и седнахме да вечеряме. По турски обичай трябваше да има още пилав или поне макарони, кебап, разядка и зеленчукова сезонна салата но тук беше ненужно. В това ястие имаше всичко - хрупкави малки бамени късчета, моркови, патладжан и тиквички, картофи, дребен арпаджик и празови листа и май всички зеленчуци, които знаех и не знаех. Не получих айрян, както мислех и бъкличката с вино ненадейно изчезна от масата а на нейно място се появи кана със странна рубинена течност.
- С това се пие шалгам - засмя се домакинята и ни наля.
Леко лютивичка, сладко кисела, малко нагарчаща, тази напитка носеше още лъчезарното има Зора и бе най - освежаващото нещо, което съм пила някога. Приготвя се от червено цвекло, ряпа и моркови, заквасва се с мая, направена от хляб в тензухче и много напомня българската зелева чорба. Домашното и приготовление отнема петнадесетина дни а трайността и е безкрайна.
Хранехме се в мълчание но преизпълнени с чувства и обич към другите, без да знаем как да ги изразим. След вечеря помогнах на стопанката да разтреби докато Аднан бей играеше с Ванесса на сляпа баба и тя ми каза, че имаме прекрасно дете. Отведе ме до малка стая в дъното на коридорчето, вдигна капака на една ракла и извади бохча, извезана и украсена с релефни секретни игли с мъниста оченца, от онези против уроки. Постави я на леглото и я разтвори. От нея изпопадаха везани терлички, шапчици и ръкавички, елечета и роклички на една кука, плетени за момиченце.
- На мен няма да ми трябват вече, вземи ги обличай на детето.
Исках да попитам за кого са правени но пълните и очи ме спряха. Съкровения момент на раздялата с тези съкровища, решението да ги даде и доверието, което преливаше от жеста и бяха достатъчно красноречиви. Притиснах ги до сърцето си и благодарих. После тя мълчаливо излезе, седна под голямата дюля и запали наргилето.
Докато пушеше погледна обърнатия ми финджан от кафето и се засмя.
- Пътища и пътеки, друго няма в твоя фал.
- Поне няма да е скучно.
- Видиш ли тука тая точка. Гебе е, Ще имаш дете, ама не скоро. Момче, Емель.
- Емель? Не е ли женско име? Какво означава?
- Надежда значи, и край на пътя. Реализиране значи, за каквото човешки живот не стига.
G. наостри уши и даже се присламчи към нас.
- Не се ослушвай, няма да ти раждам синове - засмях се закачливо, понеже знаех за съкровеното желание на всеки източен мъж да бъде баща на мъжко чедо.
- На мен Ванесса ми стига пък да знаеш.
- Я,я,я, какви са тези фалове. Вие да не сте циганки. Я бързо да спирате - ханджията седна до нас и подаде стара снимка, на която се виждаше красив малък остров насред езеро или река. - Утре ще ви заведа там да видите полета от нарциси.
- Къде се намира?
- Наблизо. Първо ще идем до крепостта тук а после и на острова. За там трябва лодка, моята е в селото, ще ви закарам да видите нарцисите.
Утрото бе топло и изпълнено с дъх на цветя малинови кифлички. Натоварихме се в колата с кошниците храна и весело поехме към замъка Антеп.
Половината от него е твърда и величествена скала, застроена напред със здрави крепостни стени. Има подвижен мост, който води към кръгла крепост а в нея - дълга 150 метра осветена с красиви стъкла галерия повежда към тайни помещения, проходи и тунели, скрити подземия и зали. Около замъка се простира около 30 метра ров, дълбок и опасен. Историята на крепостта е интересна, датира от първите скални селения на християните, през византийците и един египетски цар, който е реставрирал и подобрявал. Тук е живял дори легендарния Харун Рашид, сельчукски шахове и накрая - великолепния Сюлейман Султан за чието присъствие свидетелстват чудните джамии и кулички. Цитаделата е построена върху древни могили и археологичните разкопки тук не прекъсват. Гледката към града е чудесна и ние направихме много снимки. После тръгнахме към Румкале...
Неочакваната красота и спиращия дъха пейзаж, които се разкриха пред очите ни бяха неописуеми. Мислех, че ако съществува рай, то би изглеждал така. Тъмносини води плискаха хладина към брегове, нацъфтели от нарциси и лавандула. Скалите бяха с наситен червен цвят, надвесени гальовно над пищната растителност, а където тя се губеше и под краката ни нашепваше само пръхава топла прах, бяха отвесни и строги, сякаш пазители на съкровена тайна. Самият замък бе изумителен, приютил в сърцето си безброй легенди и приказки. Поседнахме на тревата да се полюбуваме на гледката и Аднан бей тихичко заразказва:

______________________
*
Лаваш - пресни, пшеничени бели тънки хлебчета със сусам.
Фал - гадаене на кафе.
Оклава - точилка с дръжки.
http://www.hafif.org/imaj/nazokiraze/silpinrollingpinsbig.jpg

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...


Публикувано от viatarna на 28.12.2011 @ 14:00:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   secret_rose

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2021 год. / 16:37:13 часа

добави твой текст
"Извезани души, XXXIII част" | Вход | 19 коментара (54 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Извезани души, XXXIII част
от ANG на 28.12.2011 @ 14:42:58
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
от тук нататък на раменете ти гори огнена риза


Re: Извезани души, XXXIII част
от secret_rose на 28.12.2011 @ 15:07:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Румкале:

http://www.sondevir.com/resim/250x190/2011/12/03/seyhyamaninc719322dc715f868by.jpg

http://i1.trekearth.com/photos/74969/looking_to_rum_kale.jpg

http://wowturkey.com/forum/viewtopic.php?t=47028&start=60

Тук има снимки от музея на Мевляна в Газиантеп:

http://wowturkey.com/forum/viewtopic.php?t=44244


Re: Извезани души, XXXIII част
от boliarkabg на 28.12.2011 @ 15:54:58
(Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html
благословена си в този живот...


Re: Извезани души, XXXIII част
от anonimapokrifoff на 28.12.2011 @ 16:50:46
(Профил | Изпрати бележка)
Укрепна перото ти, вече пишеш без колебания. А това, че си щастливка, защото си се докоснала до тази магия, също е безспорно. Още преди хората да се научат да носят тъмнината в очите си - разбиващо изречение.


Re: Извезани души, XXXIII част
от zaltia на 28.12.2011 @ 17:40:08
(Профил | Изпрати бележка)
Поиска ми се да вкуся тези вкусотийки...и кафе ми се допи...
Усетих аромата на селската пещ.
Сякаш бях там...
Благодаря ти Меги!


Re: Извезани души, XXXIII част
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 28.12.2011 @ 18:02:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Чета с интерес, а някои неща се стремя да запомня като сентенции.
Поздрав!


Re: Извезани души, XXXIII част
от viatarna (viatarna@abv.bg) на 28.12.2011 @ 18:22:53
(Профил | Изпрати бележка)
"Емель" ... ми звучи като Емили ;-)
Радвам се на това "Следва..."


Re: Извезани души, XXXIII част
от voda на 28.12.2011 @ 18:55:16
(Профил | Изпрати бележка)
Тук идвам, за да усетя магията на словото.
Благодаря ти, Меги!
Светли Празници! :)


Re: Извезани души, XXXIII част
от skrej на 28.12.2011 @ 19:07:30
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасно!
Наистина храм е сърцето.
И няма нужда от показност.
; тъмнината в очите;-това е
страшно и тъжно.
Интересно е виждането за Нарцис,
много повече ми допада идеята че е видял
красотата на душата си ...
Поздравления!


Re: Извезани души, XXXIII част
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 28.12.2011 @ 20:14:17
(Профил | Изпрати бележка)
Знаеш ли,аз мисля че с тези разкази не само пътуваш към себе си ,ти съхраняваш себе си и продължаваш напред...
Сърдечни поздрави и Весели Празници!


Re: Извезани души, XXXIII част
от petia_bozhilova на 28.12.2011 @ 20:45:51
(Профил | Изпрати бележка)
Контрастът между рибената салата, която дъвчех и уханието на това, за което четох, беше фрапиращ :)
слава Богу, че следва...


Re: Извезани души, XXXIII част
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 28.12.2011 @ 20:57:24
(Профил | Изпрати бележка)
Ти си един Индиана Джоунс в пола, чудя се кога си имала време да пребродиш всички тези места...И имаш феноменална памет, звучи така, сякаш вчера се е случило:)


Re: Извезани души, XXXIII част
от Haramiata на 28.12.2011 @ 21:34:35
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за поредното пътешествие!
Че пък и вкусно!
Нарцис ... Много неща значи. Който каквото може да разбере, това значи. На който език може да го разбере- на него му се казва. Благословени са ушите, които могат да чуят и очите, които могат да видят.
Огнената дреха ... И копнеем за нея ... и е ...изгаряща. И отлагаме намятането и докогато можем А вече може и да няма време. Да ти е здрава гърбината ...


Re: Извезани души, XXXIII част
от joy_angels на 29.12.2011 @ 15:27:34
(Профил | Изпрати бележка)
На мен пък думите на Ирис ми звучат малко като... предупреждение. Знам ли...
Благодаря ти!


Re: Извезани души, XXXIII част
от elsion (negesta@gmail.com) на 29.12.2011 @ 16:53:13
(Профил | Изпрати бележка)
магично, красиво, мистично... близко до мен като светоглед, като усещане

(... искам рецептата за тази Зора)


Re: Извезани души, XXXIII част
от atiragram на 29.12.2011 @ 17:43:58
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря ти, скъпа!
Ти отново ме хвана за ръка и ме поведе,
като малко момиченце,
към прекрасните и същностните неща, които
осмислят житието ни...

прегръдка


Re: Извезани души, XXXIII част
от alfa_c (alfa_c@hulite.net) на 29.12.2011 @ 18:27:41
(Профил | Изпрати бележка)
Много красота и мъдрост, истинско удоволствие, благодаря ти.

А дали да не сложим снимките директно в текста, м?
Има пътеписи в сайта, направени по този начин.


Re: Извезани души, XXXIII част
от zebaitel на 04.01.2012 @ 14:09:57
(Профил | Изпрати бележка)
Само да си кажа, че и аз чета, но не винаги коментирам, защото прочетеното е толкова вълшебно, че всякакъв коментар сякаш би развалил магията! И не мога да прочета повече от два откъса наведнъж, защото искам всичко да попие в съзнанието ми! Поради тази причина ,все съм по-назад от последните откъси.
И, Меги, ти наистина имаш феноменална памет, но и особен вид чувствителност, която умееш да изразиш така с думи, че да увлечеш читателя. Няма да ми омръзне да те чета, колкота й неща да напишеш! Прегръдки!


Re: Извезани души, XXXIII част
от nironi (nironi@mail.bg) на 13.01.2012 @ 10:17:40
(Профил | Изпрати бележка)
Тук сякаш и думите се завръщат в началото, когато е нямало тъмнина в тях ))) ето, "заклеймен", ме подбутна игриво, никога не съм мислил за произхода й. Чувствам се етимологично и въобще всякак провокиран Тук. Благодаря, secret_rose!