автор: petia_bozhilova

— Ама , че жега!- измърмори на себе си Дона, докато пресичаше задушното фоайе на Аточа. Бръкна вървешком за абонаментната си карта в натъпканата догоре чанта и погледна към светлинното табло над трети коловоз. Червените букви съобщаваха:
" Алкала де Енарес, 4 минути."
— Ще успея!
Извади билетчето от червеното картонче и го пъхна в отвора на автомата, за да влезе в гарата.
— Бип, бип!- изпиука недоволно машината. Червеното око светна с надписа "Невалиден билет", а вратичката пред нея не се помръдна.
— Ти ще ми кажеш, че е невалиден!- тросна и́ се Дона като на жив човек.- Не виждаш ли, че на него пише "август"!
Усети, че си говори сама на глас и я напуши смях. "Тази жега изглежда действа еднакво зле и на хората и на машините!"
Потърси с очи охраната и с усмивка показа билетчето си на симпатичния младеж в черна униформа.
— Минете през входа за бланкови билети.
Дона видя със задоволство как възхитения му поглед я проследява отдалеч. Знаеше, че стройното и́ тяло още привлича мъжките очи и че е с елегантните бели панталонки от El Corte Ingles и с черната къдрава грива на красивата си глава изглежда тридесетгодишна. "А тази нощ навършвам четиридесет и пет! Точно в три и петнадесет сутринта!"
На този ден винаги си спомняше с умиление разказите на своята майка за деня на раждането.
— Како, беличко ли е?- провикнала се невръстната и́ леля под прозореца на родилния дом.
— Черничко е, Светле! Мъничко, слабичко и черничко, като циганче!
— Като не ти харесва, дай ми го на мен!- укорила я измъчено една възрастна санитарка, която минавала по коридора.- Аз и такова си.нямам!
— Не си го давам! Мое си е!- притиснала майка и́ до гърдите си бялото плачещо вързопче.
— Не искам да я кръщавате на мен!- отсякла като с нож свекървата, като я видяла.- Такова хилаво, утре ще умре и само ще ми изхабите името!
" Да, ама Бог явно е бил решил друго!, въздъхна Дона и се качи във влака.-
Баба Лена да умре още същия месец, а Донето да подтичва вече четиридесет и пет години! Да се дипломира в два университета, да остане вдовица, да отгледа син като скала… И да я довее вятърът преди четири години чак тук, в жарката Испания!"
Отпусна се уморено на седалката до прозореца, разкопча токата на колана си и извади от чантата шише минерална вода. Отпи жадно няколко глътки и хвърли поглед през прозореца. Смрачаваше се и космополитният град беше запалил милиардите си светлини." Колко пъстър и хубав е Мадрид! А парковете му- зелени, сякаш не се печат на 40˚С! Как успяват да ги поддържат при тази суша!"
Опря чело на стъклото и притвори очи, унесена в ритмичното потракване на колелетата. " До Торехон пътят е около половин час. Ще имам време да почина малко, да имам по- свеж вид за срещата с Калоян. Макар, че той едва ли ще забележи в какво състояние е лицето ми!"
Силен смях от дясната страна, придружен от българското:" Ти се майтапиш с нас!" прекъсна разсеяните и́ мисли. " Ние, българите, сме навсякъде,- усмихна се тя. Нищо чудно, когато първият космонавт стъпи на Марс, да го посрещне някой от нашите с хляб и сол!"
—Като викаш "майтап", слушайте сега да ви разправям- чу се плътен, мелодичен женски глас- Да видите "майтап" какво се казва!
Дона наостри любопитно уши.
— Влизам аз миналата неделя в едно локуторио,- продължи весело гласът- да се обадя на моята приятелка във Варна. Сядам си аз в телефонната кабинка и започваме да си говорим за нашите си работи, все едно, че сме в къщи и си пием кафето. Връзката малко лоша и аз викам, та се чува в цялата зала. По едно време моята дружка се отплесва и започва да ми разказва за страхотния секс, който правели с приятеля си напоследък…
Дона поклати глава." В моя Ямбол едва ли някой би си позволил такъв разговор на обществено място. Но тук, наби никой не ни разбира езика…"
Гласът от дясно продължаваше разказа си:
— Я ми кажи , ти, приятелко моя, - викам и́ аз- ползваш ли ти с този господин презерватив?...Не, нали? Че аз дори френска не разрешавам…
"Ех, че колоритна нашенка! Ама и мен си ме бива! Как само съм наострила ушите, да не би да изпусна нещо!...Само преди няколко години щях да се наежа като таралеж от "благородно" възмущение!"
От дясно се чу весело кикотене, след това женският глас продължи:
— По едно време се усещам, че все пак не сме си в къщи и и́ казвам:" Добре, че тук няма българи!" И в този момент от съседната кабина се чува страхотен мъжки глас:" Има, Има-а!"
— Ей, момиче!- извика стреснато друг женски глас- В Кослада сме! За малко да си пропуснем гарата!
— Аз мога да ви лъжа и до Алкала!- засмя се познатият глас- Ама вие си гледайте табелките!



Две тантурести жени в пъстри памучни рокли притичаха край Дона и скочиха пъргаво на перона. Чу се остро изсвирване, вратите на вагоните се затвориха и влакът отново тръгна.
Дона се извърна и погледна крадешком към нисичката, закръглена фигура на седалката от дясно. Две живи, тъмни очи под извити като дъги вежди срещнаха нейните, а усмивката и́ получи в отговор още по- широка усмивка, разкрила два реда едри, бели зъби.
— А! Още една българка!- възкликна жената, скочи от седалката и грабна кожената раница до нея. След това се намести на свободното място срещу Дона и впери поглед в лицето и́.- Нали може?
— Може!
Дона на свой ред любопитно я загледа. Руса главичка, закръглено коремче, покрито с туника на широки, ярки карета…Пчеличката Мая от детския сериал!
— Добра жена си ти и добро мислиш!- тъмните очи на "пчеличката" преминаха през нейните и потънаха дълбоко в нея.- И каква си ми умна! Ама си свила душичката си на таралеж!..Защо се притесняваш толкова за сина си?
Дона ококори очи и усети как я присвива под лъжичката. " От къде тази непозната жена знае, че имам син?"
" Пчеличката" се пресегна свойски, хвана лявата и́ ръка и я обърна с дланта нагоре.
— Какво хубаво те чака! Само, че трябва да изтърпиш още малко!..И да си отваряш широко очите и сърцето, да не го изпуснеш!
— Добре- смутолеви глупаво Дона и преглътна. От изумление беше загубила дар слово.
—Я ми кажи на къде си тръгнала!
Дона се усмихна, бръкна в чантата си и подаде на странната пчеличка голям шоколад Милка.
— На собствения си рожден ден! Заповядай! За мое здраве!
Стъписването беше преминало, оставило след себе си чувство на лекота и радост.
— Ами тогава, защо мълчиш до сега?
Жената бръкна на свой ред в раницата си и отново протегна малката си бяла ръка:
— Дай си тук лапичката!
Дона с готовност обърна мургавата си длан
— Перла! –възкликна тя, като видя седефеното зрънце.
— И то истинска!- каза сериозно жената.- А на това листче е телефонният ми номер.
— Мяо Син - прочете Дона на глас
— Това е китайското ми име!- засмя се насреща и́ чудатата българка.
— Аз съм Алиса в страната на чудесата.-промълви Дона – А ти си Бялата Царица!
— Започва нощ на чудесата!- кимна с глава жената- С пълна луна!..Хайде сега, слизай, че дойде твоята гара!
— Че ти откъде знаеш къде…- започна Дона, но погледна през прозореца и прочете Торехон де Ардос на малката червена табелка.
— Аз сънувам! Провикна се тя и скочи тичешком от вагона.- Още не съм се събудила!
— Ще се събудиш!- поклати глава чудатата жена.- Съвсем скоро ще се събудиш, моето момиче!


—Здравей, Димитре!- поздрави Дона дребничкия, свит мъж, който стоеше чинно на горещия перон и и́ усмихваше свойски насреща.- Къде е Калоян?
Мъжът посегна и пое пълната чанта от ръцете и.
— Изпрати мен. Пребит е, карали сме осем часа без прекъсване.
"Нима ти не си изморен? Нали шофирате заедно!"
— Да минем от тук. По- пряко е.- посочи мъжът на ляво.
— Зная пътя.- усмихна му се Дона.
Тръгнаха по напечената асфалтирана алея и завиха под жълтата табела на магазин Украйна. Подминаха павилиончето за сладолед с вечната тумба негърчета около него, магазинчето за бонбони и чипс, бара, където за първи път се срещнаха с Калоян…Колко пъти е идвала тук? Не много, наистина. Той- зад кормилото, тя- заета с грижите около възрастната госпожа Мария Долорес. Съботните нощи, прекарани с него тези няколко месеца се брояха на пръсти." Тази нощ ще остане незабравима и за двамата!, реши в себе си Дона и вдигна глава към обсипаното с едри ярки звезди небе. Ето, пълната луна е тук, като по поръчка, а чудесата ще си ги правим сами!"
Малкото жилище ги посрещна с ритмите на чалга, които се изсипваха от мощната музикална уредба и се сливаха с няколко боботещи мъжки гласа, спорещи оживено на български език. Гъст като мъгла цигарен дим се стелеше под ниския таван на хола, а от отворената врата на малката кухня се носеше мирис на печено месо и подправки.
Калоян, гол до кръста, обут с къси памучни панталони, седеше начело на голямата разтегателна маса, обвит в остър, синкав дим и с дебела кафява пура в ръката.
— А!Ето го моето момиче!-обърна се към нея той Тук те искам, до дясното си коляно!
" Дори не се надигна от стола!", прехапа устни Дона,но го прегърна нежно през широките рамене и го целуна по устата. Силна, смесена миризма на цигарен дим и скъпо уиски я удари в лицето и тя бързо се отдръпна. " Защо не ме почака? Да ме поздравиш с празника, да си кажем " Наздраве"!"
Въздъхна безшумно и се облегна назад на неудобната дървена облегалка. Взе чашата, която Димитър беше напълнил грижливо с уиски и се загледа в прозрачните кубчета лед. "Само не се самосъжалявай! Празникът не се крие единствено в букета с рози и вечерята на свещи за двама!..Сега се усмихни като добро момиче!"
Вдигна глава и плъзна поглед по насядалите около масата сгорещени и запотени мъже. Срещу нея Димитър се беше свил уморено над чинията си и лакомо гълташе от супата. До него, с гръб към масата и обърнат към екрана на телевизора, дремеше Чавдар, намусеният племенник на Калоян. Зад тях, в самия ъгъл на масата, с лист и молив в ръката, седеше младият му съквартирант Делян. Свел глава към по- възрастният мустакат мъж от лявата му страна, той разпалено му обясняваше нещо.
Дона се обърна към Калоян, който смучеше жадно дебелата кафява пура и мълчаливо го загледа. Високо чело, едър, прав нос, голяма, красива уста, сякаш издялана от длетото на талантлив каменар. Късо подстриганата коса, силно прошарена, но гъста и жива,блестеше влажна на луминесцентната лампа. "Горкият, пребит е от дългия път! Бръчките край устата му така са се вдълбали, че ако ги докосна, пръстите ми ще потънат в тях…" За миг изпита неустоимо желание да са сами двамата на широката спалня. Да потъне в ръцете му, които жадуваше от седмици и да милва и целува това тяло, докато отмие от него цялата умора.
— До къде беше курса? Усмихна му се мило тя.
— До Париж.
" Какво ми носиш от там?", понечи да го попита, но преглътна и отпи от чашата си:
— Видя ли Мон Мартр и Сакре Кьор?
— Видял съм, таратанци! Видях само товарителници и някоя и друга проститутка!
Изпи на един дъх пълната чаша и се сопна на Димитър:
— Не виждаш ле, че няма лед? Слез долу до бара и вземи от Хуан!
Без да каже дума, дребният мъж остави лъжицата и недоядената филия и повлече уморено крака към вратата:
— Нали сте у приятели!- не издържа тя.- Караш го да слугува, сякаш е…
— Ще слугува, къде ще иде!- прекъсна я безцеремонно Калоян.- Ако трябва и свирки ще ми прави! Знае, че без мен е гола вода и ще го изхвърлят на втория ден от фирмата!
Дона се отдръпна рязко. В черепа и́ думна тъпан, а глътките уиски,които беше изпила, запариха в стомаха и́ и тръгнаха нагоре към свитото и́ гърло. Скочи от стола, изтича в банята, свлече се над бидето и отвори до края крана на студената вода. Стоя дълго така на влажните плочки, опряла чело на фаянса и подложила глава под хладните струи.
— Дан…, дан…, дан!- долетя до нея през отвореното прозорче. Часовникът на съседите биеше полунощ и ударите му се носеха над смълчаното патио.
Изправи се бавно на омекналите си крака, откачи хавлията на Калоян, която висеше до мивката и я уви около мократа си коса. Впери поглед във восъчното лице, което я гледаше от огледалото и изкриви устни в усмивка:
— Е, Доне! Честит Рожден Ден! Доста станаха вече, но такъв като този тук, да вдигаш тост в клозета, не си имала досега!
Пред очите и́ изплува образът на странната Мяо Син." Това ми е нощта на чудесата, която ми обеща?..."
Избърса на две, на три главата си и прекара пръсти през буйната грива.
— И все пак чудо ще има!- обеща тя на лицето- Може да се получи Чудо- Юдо, но ще го направя!



— Кой е кацнал тук на моето местенце!
На стола на Калоян седеше четири- пет годишно момиченце. Свило слабите си крачета на седалката и затрупало масата пред него с листи и моливи, то усърдно дращеше.
— Не съм кацнала!- погледнаха я с укор черните очи под извитите като на кукла мигли.- Аз не съм птиче!
— Мартина, не досаждай на леличката!- обърна се към тях светлоокият мустакат мъж, който през цялата вечер чертаеше нещо с Делян.
— Не, моля Ви! Оставете ми я!-засмя се чистосърдечно Дона и се наведе над черната миша опашка, украсена с червена панделка.- Аз кога чакам едно такова момиченце- нептиченце да ми нарисува нещо много голямо и много хубаво!
Седна на стола, взе детето на колене и сведе лице над главичката му. Лъхна я отдавна забравеното ухание на чисто и топло малко телце.
— Какво искаш да ти нарисувам!
— Торта!- изтърси Дона.- Голяма, вкусна торта с много сметана!
— И с много шоколад!- широката усмивка разкри два реда бели зъбчета, от които два предни липсваха.
— Чудесно!
Слабата ръчичка стисна усърдно кафявия молив и щедро начерта голям кръг на белия лист.
— Колко свещички да ти нарисувам?
— Много!- вметна иронично Калоян и ги погледна с насмешка.- Ти не можеш да броиш до толкова.
— Много са на твоята торта!- щръкна неодобрително червената панделка.- Леличката е млада и хубава!
— А, хубава е!- изхили се той, мушна потната си ръка под масата и стисна голото женско коляно.- Чичо ти Калоян грозно до сега не е пипал!
Дона хвана ръката и я отмести, без да го погледне.
— Сега, птиченце,- взе тя един от моливите- аз ще ти нарисувам героинята от една хубава приказка, а ти ще ми кажеш коя е тя. Искаш ли?
— Искам!- блеснаха черните очи, а слабата ръчичка нетърпеливо издърпа един празен бял лист от купа с рисунки.
След минута на белия лист спеше дългокоса хубавица, миловидна като куклата Барби. Усмихнат принц, който удивително напомняше на Брад Пит, седеше в края на леглото, свел над нея главата си, украсена със златна корона.
— Това е спящата Красавица!- затрептя с възхита панделката. – А това е принцът, който е дошъл да я събуди.
— Как ще я събуди?
— Ще и́ удари два шамара!- ухили се пак Калоян.
Двете момичета се престориха, че не са чули нищо.
— Виж, тате!- скочи детето с грейнало лице и сложи рисунката пред мустакатия мъж. Сега ще я оцветя!
— Ще я оцветиш вкъщи! Слагай всичко в раничката, че си тръгваме!
Дона ги изпрати до външната врата.
— Благодаря за хубавата торта!- погали тя момиченцето и му даде един голям шоколад.
— Не Ви познавам.-обърна се към нея мустакатият мъж.- Но ми се иска да Ви кажа нещо.
Взе детето на ръце и я погледна в очите:
— Когато видите някой, че се мъчи, оставете го! Може пък така да му харесва!
Дона затвори вратата и се обърна към масата. Потърси с поглед Калоян, но видя само празния стол и още димящата пура в пепелника.
— Сега ще си поговорим с теб, приятелю !
Тръгна към дъното на коридора, където беше спалнята му, и без да почука, натисна решително дръжката на бравата.
Наведен над един посивял от прах пътен сак, с гръб към вратата, мъжът вадеше голям найлонов плик, пълен догоре с омачкани тениски. Като чу шума, той се изправи с пъшкане и обърна умореното си лице към нея.
Гневът и́ се разсея като дим. Забравила всичко, тя се сгуши в него и мушна доверчиво глава под брадичката му. Той я обгърна с мускулестите си ръце и се наведе над нея.
— Няма държава, в която да не съм бил- избоботи гласът му в малкото и́ ухо- и да не съм изчукал по една пут...



— Добре ли си?
Дона се сепна, отвори очи и вдигна замаяната глава от парапета на терасата.
Остра, неочаквана болка преряза вдървения и́ врат и тя неволно изохка.
Дребничкият Димитър протегна ръка и бащински я помилва по разчорлената коса.
— Недей да стоиш повече на това течение!
— Колко е часът?
Гласът и́ прозвуча дрезгав и пресипнал над смълчаната осветена уличка.
— Наближава пет. Скоро ще съмне.
Дона изправи изтръпналия си гръб, стъпи на отеклите си ходила и се заклати като патица по коридора, мръщейки се от болка на всяка стъпка.
Калоян спеше дълбоко, свит на кълбо, мушнал едрите си ръце под омачканата възглавница.
— Като в моята рисунка- преглътна тя горчилката, напълнила устата и́.- Само, че тук ролята на събудител се пада на мен. Нали жените днес сме еманципирани…
Протегна ръка към масичката, взе ръчната си чанта, извади от нея последната Милка и я сложи до главата на хъркащия мъж.
— Как да те събудя, принце мой?- прошепна тя и преметна чантата през рамо.- С целувка, или с два шамара, по твоята рецепта?
Целуна запотеното слепоочие и се изправи с въздишка:
— Ти сам си биеш шамарите, момчето ми! И се удряш там, където най- много боли!
Затвори безшумно вратата на малкото жилище и заслиза по тясното стълбище, без да се обърне.