автор: anonimapokrifoff

- Ако веднага не се отървеш от жена си, ще ме видиш още два пъти – утре, когато трябва да ми съобщиш решението си, и на юбилея си. Ще нахълтам в ресторанта и такъв скандал ще ти спретна, че ти е бедна фантазията! Никакво „но”! Искам нормален живот, искам бебе! Нали ме разбра?
Зелените й очи бяха по-котешки от обичайното, устните й прилепваха в тънка инатлива черта. Малката не се шегуваше.
Тя беше съвсем обикновено 22-годишно момиче, а той – петдесетгодишен мъж, който не можеше да си представи, че ще живее без тялото й и без детските й капризи. С нея разцъфтя мъжкият му ренесанс, затъмняващ юношеството: ако тя поискаше, той можеше да преобърне света, но се оказваше, че не е толкова лесно да остави съпругата си.
Не беше много отдавна онзи банкет, а сякаш с Кари бяха заедно цяла вечност. Тогава шефът го помоли да я закара до вкъщи. Току-що беше постъпила във фирмата и беше най-младата от петте им колежки. Когато пристигнаха, внезапно се прилепи до него и напъха език в устата му – имаше вкус на вино, от нея миришеше на разгорещена млада плът, дезодорантът и парфюмът бяха отстъпили пред дъха на свежа пот. После разкопча панталона му и обви с устни члена му. Беше най-страхотната свирка в историята на консервативния му сексуален опит – сякаш небето се разтвори и го понесе в райските си селения. След това цяла нощ не мигна...
Видяха се след два дни – в понеделник. Стараеше се да не се мярка много-много пред очите й, не искаше да я кара да се чувства неудобно. Вероятно е била доста пийнала и той не биваше да отдава кой знае какво значение на случилото се – младите сега бяха много по-освободени, пък и кой не е вършил глупости? В края на работното време тя нахълта в кабинета му и го попита защо я отбягва, а той не знаеше какво да отговори.
- Слушай, не харесвам пикльовци, а зрели мъже, но не и когато мълчат като тъпи шарани. Хайде, заведи ме на вечеря, а после ще ме чукаш!
Бяха толкова невъздържани в страстта си, че само след няколко дни началникът го привика и го попита дали не е полудял. Наложи се тя да напусне фирмата и да започне нова работа. Виждаха се всеки ден, нахвърляха се ненаситно един на друг по разни хотели, а много често и в колата. Той се прибираше късно, в леглото се притискаше до жена си и се опитваше да не забелязва, че до възглавницата й има купчинка хартиени кърпички. Хващаше ръката й, във вените му потичаше успокоение и заспиваше. Не сънуваше нищо.
Престана да се люби с нея, откакто беше с Кари. Вземаше си душ чак сутринта – искаше по-дълго да запази следите от възторзите на плътта, провокирани от опитните ласки на любовницата му; да дъхти на младото й тяло, влажно от медена роса. Тази вечер тъкмо беше усетил тръпката на приближаващия оргазъм, когато тя изстреля „или тя, или аз”. Възбудата му секна, почувства се така, сякаш не правеха секс, а се млатеха на ринга и тя го беше притиснала в ъгъла. В ноздрите му нахлу миризмата на плесен и за първи път осъзна мизерията на мотелската стая, а младото същество, което го беше яхнало, му се стори вулгарно и нечистоплътно.
Прибра се, изкъпа се и легна до жена си. Тя се надигна и каза „Оставяш ме, нали?”, а той погали мокрото й лице.
С нея бяха връстници. Ожениха се много млади – едва на двадесет. Той беше студент първокурсник, тъкмо излязъл от казармата. Тя беше вече трета година в университета и в неговата специалност. Отначало не искаха деца – важно беше да завършат, да се устроят. Направиха го, кариерите им бяха успешни. След като се нанесоха в новия апартамент, тя забременя. Бяха нетърпеливи и отрано обзаведоха детската стая: кошче, креватче, шкафчета. Надя беше сигурна, че ще роди момиче, и всичко беше в розово – стените, ваничката, играчките, количката. Научи се да плете и къщата им грейна от терлички, жилетчици и гащеризончета. В седмия месец получи контракции и роди мъртва дъщеря. После в нея умряха още четири бебета. След всяка несполучлива бременност той се стряскаше нощем, виждаше, че е сам в леглото, и я намираше в детската стая, коленичила до празното креватче. Ръцете й бяха ледени, краката й бяха ледени, лицето й беше ледено, а очите – пресъхнали. Когато лекарят му каза, че не бива да правят повече опити, защото животът й е застрашен, той повика трима цигани, даде им по 20 лева, показа им розовата стая и каза, че всичко в нея е тяхно.
Надя предложи да се разделят, да си намери друга и да си има дете. Той подхвърли, че могат с нея да си осиновят, но тя му призна, че няма сили да обича чуждото бебе. Тогава той й каза, че тя му е достатъчна – сега и завинаги.
Когато бяха заедно, рядко скучаеха. Свързваше ги общата им професия, общото минало, общите вкусове. За почивните дни задължително ходеха някъде, обожаваха планината. Обиколиха Европа, мечтаеха да отидат в Америка. Той никога не й беше изневерявал. Докато не срещна Кари.
Малката му разкри непознати територии на секса – неестетични и развратни, но доставящи непосилно удоволствие, което го превръщаше в изригващ вулкан. Тя не беше красавица – жена му въпреки възрастта си беше по-хубава от нея, - но беше млада и сладостно цинична. От връзката си с Кари осъзна, че младостта е вечно усмихнат нехранимайко, който живее в лятото, а старостта – сълзлива просякиня, захвърлена в безнадеждните предели на зимата. Младостта не виждаше нищо друго освен себе си; старостта забелязваше и най-малкия детайл извън себе си...
Цял живот беше ненавиждал ултиматумите. Сега беше и гневен, и слаб. За него дилема не съществуваше, а малката го принуждаваше да избира. Започна да се пита дали тя го иска толкова силно точно защото не е свободен. Той ли я привлича, или победата над другата жена?
През целия ден беше напрегнат, допускаше грешки и си го изкарваше на подчинените. След работа отиде да вземе Кари – както всеки път.
- Тя или аз?! – беше се вторачила в него и начервените й устни изглеждаха хищно.
- Нека първо да вечеряме – помоли той. – После ще говорим. В мотела.
В стаята я награби, но тя го отблъсна и изстреля:
- Нищо не си й казал, нали? Не смееш да оставиш старата крава! Стой си с бабичката! Аз мога да раждам, а тя – не! Аз съм млада, тя е дърта и сдухана! И ти си такъв! Тъп страхлив старчок! Знаеш ли колко смотаняци като тебе мога да хвана? Ама ти харесва да ме чукаш, а?! Но да не съм ти в къщата! Оная некадърница дори дете не ти е дала! Вкарваш ли й го навсякъде, както на мене? Хубаво ли ти е, колкото с мене? Не ме пипай! Няма да ме видиш повече! Вече ти казах: или тя, или аз! Или тя, или аз!
Ако беше заплакала, щеше да падне в краката й, да моли за прошка и да се опитва да й обясни, но тя продължаваше да крещи „Или тя, или аз!”. Думите пронизваха мозъка му, яростта го завладя и му пречеше да мисли. Ръката му се сключи около шията й, усети как хрущи гръклянът, но нямаше сила, която да разхлаби пръстите му. Гледаше изхвръкналите й очи, потъмнели от предсмъртния ужас, и повтаряше в транс:
- Ти! Ти! Ти! Ти, ти...