автор: starozagorez

Не превръщай най-красивите очи
във стъклени.
Не превръщай спомените ни
във въглени.
Не ме засаждай в нива
от страдания.
Аз искам да остана силен дух
във мусколесто тяло.
Да те поканя
не където миналото е умряло,
а в бъдещето
дето има нови чувства
и предчувствам
Любовта,
която сърцата ни ще предусетят
някъде, че постоянно къкри.
Ти,с най-красивите очи,
които искаш да превърнеш в стъклени.
Не,те в мене постоянно светят
като шепа живи въглени...

26.12.2011 г.
Б. Алекс.