Ранена птица
ловувана...
чезнеща
в небе далечно.
Вселена моя
светове отвъдни.
Бекрайното дихание
на бездната,
понесена
от вярващи посечени.
Молитвите
на вечни роби,
недостойни...
да Те знаят...
Копняха
все по Теб.
Отхвърлени...
Горди и достойни
влъхви
забиват
златни гвоздеи
във нероденото Ти мляко...
Слово Божие,
защо мълчиш?
Този унес
на бълнувани лъжи...
Къде е Твоето
Любящо семе?
Защо мълчиш?
Душата ми Те пита!!!
Братството,
остава си написано
в скрижалите
на паметта ти...
Мечтано...
Неродено...
Като далечен спомен
зад завесата
на моето рождение...
Протегната ръка
за помощ...
Бе отсечена...
Благата Ти,
само във мечти
са изобилни.
Пастирите Ти
ни натирват
в ями безутешни...
Да ядем...
Вчерашното развалено
слово...
Ненужно е !
Повярвай ми !
Любов мечтана,
чуй душата ми...
Сега!
В деня
на Твойто Единение...
Помилвай ме!
защото
милостта в човеците
пресъхна...
Колко пъти в ден?
На твоя Кръст
към Тебе...чезна...
Зная че си там!
И тук!
Зная че Те има!
Защо мълчиш?
Копнея...в Теб
по Твоята усмивка,
Слънцето кога изгрява.
В утрото на вяра чиста,
бистра,
като сълза
от Твоето разпятие
безкрайно...
Днес празнуват...
В най-дълга земна
нощ...
Всеобщо заколение...
Не беше ли денят
на Твоя Син Исус,
Спасителя?
Да бих в светлинен
атом се превърнал...
Да бих огрял във мрака...
Чезнещи души...
погубени във вярване
фалшиво...
Любовта...
в сърцето ти,
детинско...
Спомняш ли си?
Първата милувка...
Целувката на Ангелската
Мама?
Спомняш ли си?
Твоят Дом ... Отвъд...
Истински любящите
лица на Братя и Сестри.
Изпращаха те
в този свят,
жигосан с мрак.
Спасение да търсиш.
Любяща грижа...
Споделените блага...
Свободата на душата...
Намери ли
спасителния път?
Носиш ли печата
на съдбата?
Намери ли го
там в дълбокото високо
съкрушение?
Той е там ...
В дъното на мрака ...
С кое ли име
ще го наречеш?
Незнайно ...
Бог единствен е
и само Той е...
Съществуващ !
Само с Него
се върви, лети, възнася ...
Само с Него се живее ...
Само с Него се умира ...
Само с Него
в Космоса далечен
ще те бъде...
26.XII.2011г. 10:45ч.