автор: Light

Любов Божия,
написана по всеки лист.
По стръкчета трева,
по всеки цвят,
в сърца...
Душа на Космоса си ти.
Първа Любов си ми
и последна...
И преди да се родя
и сега,
в мъртвото днес,
и след това...

Отвъдно дихание,
днес вкусих смъртта.
Пред черната изгубена Луна.
Ти пренесе ме през бездната
гонен от хиляди демони.
Отвътре...
Отвън...

Години пронизани...
от лукава стрела,
една след друга...
Сякаш вчера бях тук.
Колко късо е
времето на живота ни.
Миг...

Татко мой...
Святий на Светлите.
Първа Любов си.
Разкривам душата си...
Така е наречено...
Както Исус
пред Кръста на Вярата.

Обещах...
Пред Очите му...
- Следвам Те !
Дори през преизподнята...
Дори пред греховните ангели...

Мечът ...
Стоманения...
Посадих го в горите.
Колко глави падаха,
сякаш бях правдата...
Но не би...

После ме прати при Истия...
Каква Мъдрост...
Музика от Престола...
Защо и Него отхвърлиха?
Не беше ли агне и Той?

Сега сам си дошъл.
Творецо на Синовете си...
Кой Те познава?
И кой те следва?
Само Твоя глас ще послушам.
Вожде мой...
Колко лъжливи Те проповяват...
Само Ти си ми Светилник.
Нали Тебе виках...
както отчаяните души в ада.
И Ти промени из основи Плана си.
Архангелите бяха готови ...
Но Ти Сам дойде...
И пишеш ново Спасение...
Ново Сътворение!

И как ни молиш само...
Да Те послушаме...
Баща и Майка, изгубил децата си...
Сърцето ми плаче,
къде са братята ми, сестрите ми?
Голи се търкалят в блатото...
Милувката на ада е сладка...
Но когато останат без жертвите си...
гладът ще им бъде учител.
И в дреха от козина собствена
ще Те търсят.
Ала дали ще намерят?

Любов Божия написана в душата ми.
Спасяваш ме днес...
Милостива...
Нежно галиш очите ми
и сълзи бисерни
падат в тревата,
за да родят Светлината,
на Вечното утре...
със Теб.

01:10ч.11.12.2011г.