автор: ATOM

И само тишината ми е жива,
а здрачът ме изпълва като дух.
Нима от светлината ти дочух
надежда, от която се разлива
любов, новородила тишината
по всичките ми скрити светове.
И как зашеметяващо зове
латентния ми любопоказател,
във който същността ми се възвръща
разцъфващо – със листче подир листче.
Не можех до сега да те обичам,
но вече те обичам вездесъщо.