автор: kateive

Снежинки бели падат от небето
Посрещам ги с отворена душа
И връща се отново в мен детето
Отдавна позабравено в нощта.

Ръце разтварям, сякаш да ги гушна,
Снега докосвам нежно, със сърце
И после се прибирам да се сгуша
В прегръдките на моето дете.

Свещички палим в празничната нощ
В очакване на Рождество Христово,
Трапезата сияе от разкош
И топлина залива ни изцяло.

За ръце се хващаме щастливи
Молитвите изричаме красиви,
Сърцата си отворени даряваме
И тайнствени истории си разказваме.

За чудесата, станали на Коледа,
За любовта, огряла всичко живо,
За елените на дядо Коледа,
Които чакаме със любопитство живо!

И неусетно Коледа настъпва
Блестят искри във тази снежна нощ
Очи затваряме, мечти се сбъдват
Чудеса навред показват свойта мощ!