Солената следица по страната ми
твоята чувствителност чертае...
Но формите ни, твърдо отпечатани,
убиват със безчувствие безкрая...
Като някакъв космичен рецидив са
безбродните ни звездни разстояния,
но в черната им дупка - тоест липса -
материята става съзерцание
на нашата живителна взаимност –
изляла световете от очите си...
Разбра ли?! ...че в сълзите сме единни...
и всичките неща са техни притоци.