автор: daro

Автобусът весело се носи
със скоростта на майчини инстинкти
и посрещането трепетно се възвисило
от шосето към завоите на битието.
Две въздишки палнали фенери
в зеници на прелитащите къщи
и между пръстите на една от тях
догаря фаса на очакване – видях
...и осъзнах
как в уюта на сърцати въжделения,
чифт крилца отместват пластове
от сажди, притежания и грим.
И как живот се носи – непоколебим.
Неуловима в зримото, и затаена
преди да се разбуди с глас
ефимерна, лекичка частица
отвя я лъх от виснала къдрица.