автор: jollyroger

Нощта е тиха...Бъдна Вечер Свята...
Роди се Бог...Звезда изгрея там...
Не е заслужил никой на Земята
на Бъдни вечер да замръкне сам!..

Макар Животът ни да е различен
и тъй различен Земният ни Дял-
за всекиго да има симетричен
човек, Създателят е пожелал.

А ти Любима?.. Ти къде се скита
и над света се носиш като ек?..
Как никого смутено не попита:
-Не си ли моят обещан Човек?..

И как до днес живя така самотна!?..
Самотна като Бог...Сама душа...
Със Божията Благослов сама в Живота
и без Любов!..Кажи ако греша!..

По празниците даже Бог е тъжен,
но Той реши да е един в Света!..
А ти защо помисли, че си длъжна
да споделиш и Божията самота?..

...О, страшно е край масата да седнеш
и всичко там да бъде по едно!..
Единствената чаша да погледнеш
в самотното си тъжно тържество.

И на кого добро да пожелаеш?..
И няма със кого да вдигнеш тост,
и няма кой да дойде, знаеш...Знаеш,
но все поглеждаш за нечакан гост...

О, боже мой, дори свещта една е
и с трепкащ пламък тя догаря...Виж!..
Та никой ли в Света не те желае,
че сам-сама на Коледа стоиш!?..

...За миг задремеш и така, на съне
Самият Бог щом влезе с вихър лек-
налей Му чаша, но преди да тръгне
Го помоли за своя си Човек...


24.12.2010. д- р Коста Качев, София