автор: felisia

Тихичко с ефирни стъпки
Коледата бавно се промъква
вплела е в косите си снежинки
в шепите си носи нежни тръпки.
И ме щипва леко по нослето
с фините си хладни пръсти
и след ласката и палава по детски
всичко в стаята ми става пъстро.
Заискряват хиляди камбанки
и елхата си придава важност,
че до вчера е била зелена,
а днес е спретната, като за празник.
И ми е топло, Боже, толкова е топло
шишарките в камината припламват
и имам само смътен спомен,
че точно във отминалата Коледа
в душата ми се беше настанило хладното.
Сега ухае на любов на вълшебства
и няма по-красиво време
и просто трябва да протена длани
от Божията обич да си взема.