на сина ми
Когато птичето на рамото ти кацна,
решил,да го оставиш да отлитне,
изчурулика ми по жицата,
но аз не те изслушах,
посочих ти простора,сам да полетиш.
А беше ли готов за този дълъг полет,
тогава нямах време да размисля.
Какво е ставало в душата ти,не сподели.
Сам полетя към изгрева,от погледа ми се изгуби.
Сега долитат светли птици - твоите писма,
а аз все този възел връзвам и развързвам.