Живееше някъде една единица,
която си търсеше нула,
с която да се надуе
и да порасне в десетица.
Нулите обаче бяха кът,
от инфлацията майче
се бяха попривършили
и единицата напразно търсеше.
Надникнала тук,
надзърнала там,
вече почти примирена,
че сам също можеш
да си устроиш живота,
тя беше изпаднала
в дупка дълбока.
Може би нямаше да може
да се ожени,
може би и беше още рано
за промени.
Може би просто
така се получи,
нещата в живота се стичат,
се случват.
Съвсем омърлушена,
обезнадеждена,
нашата единица,
че ще се превърне някога
в десетица,
прибра се в дома си,
веригата сложи
и реши
по този въпрос
да не се тревожи.
Минаха няколко
тягостни дни.
Трудно е да се живее,
ако нямаш мечти...
...Един ден на вратата и
се почука
и насреща и застана
една единица.
Заедно направиха
единайсетица.
Вече нули не им трябваха. :)
(от много четене на Джани Родари ;)