автор: amodar

Вали. Сякаш нарочно,
просто ей тъй, както във мен.
Разголени, плахите чувства,
хвана ги болката в плен.

Студено е, цяла треперя,
но не от студа е това.
Тъгата, вселена е цяла,
тъкмо днес във мойта душа.

Ела тук до мен, прегърни ме,
нищо, че твоите ръце,
за последно сега ме докосват...
Тръгвай вече, така е добре.