автор: dariya

От кларинета тихо сипеш
предчувствие за радост.
Пространството ме залюлява
в опияняващ огнен танц -
любов,хармония и радост -
танцувам със звездите.

Но млъква кларинетът и виждам само,
как цялята цивилизация край теб минава,
а ти оставаш камъни от канарата да ломиш.
Те са ти нужни,мислех - ще градиш,
започнах да помагам,
но тъй се престарах,че не разбрах
как себе си разграждам.

Един ден,знам,
сама ще хвана верен тон
и в чистото съзвучие на светли мисли,
на погледи и думи истинни,
в паузи молитвени
сърцето ми отново ще тактува
ритъма на радостта.