автор: Lilitu

Искаш да ми кажеш нещо. Усещам го с всяка част от тялото си.
Мълчиш с онова очакване аз да те попитам – „Какво?”. Само че нямам желание да ти помагам с признанието - точно сега не съм в настроение. Заета съм да търся нещо изгубено- в себе си. Ровя усърдно във всяко кътче на съзнанието си, за да си припомня какво беше преди. Преди мислите ми да изстинат, преди сърцето ми да почне да бие монотонно, преди самотата да се разположи свойски в ръцете ми. Разхвърлям дните, годините, вглеждам се в детайлите.
Ти продължаваш да крещиш все така с мълчанието си. Пречиш ми. „Какво?” – питам най-сетне троснато. А! Това ли било! Тръгваш си. И защо мълча досега? Сбогом. Сбогуването не е страшно, щом вече не можем да кажем– „Обичам те”.