автор: heartfelt

Нарекох те „Слънце във облачен ден”...
И после те скрих – от очи завистливи,
от хули, обиди – там, вътре във мен...
И в същия миг... всичко стана красиво –
печалната есен, студеният дъжд,
небето, осеяно с облаци мрачни –
заспалият свят оживя изведнъж...
И сякаш политнах (макар и да крачех
през калните локви) на бели крила
над сивите облаци, скрили земята...
И сякаш отново дойде пролетта,
измете листата, събуди цветята,
окичи с усмивки лицата край мен,
изпъстри със приказни багри небето...
Нарекох те „Слънце във облачен ден”,
изпълнило с нова надежда сърцето!