Тази нощ пак те живях
моя мила, несбъдната нежност,
непонятно за мен е как
пращаш в съня ми копнежност.
Тази няма любов, май
дълги години се случва -
първи стих, първи блян, първи свян
много спомени струпа.
Днес, за теб нищо не знам-
ни къде си, какъв си, дали жив си...
на душата и стига, че бил си желан
и обича на сън до полуда.
Казват, първата обич вечна била
и нея ръжда я не хваща,
тъкмо така е май, щом
сън неизживяната ражда.
На сърцето резката все още личи-
непризнатото, нещо голямо,
тайно написано, сякаш лети
през годините само.