автор: galiakara

Днес, както си пътувахме за в къщи
спря ни светофарът на червено
Ненадейно малко момиче
чевръсто
протегна към мен
букет хризантеми
Госпожо, купете си от мен!
Евтино е!
Купете си поне едно букетче!
Погледнах я.
В студения зимен ден
бе облечена с леко,
извехтяло жакетче
Косичката,
вързана с бяла връвчица
Крачетата-
в стари, протрити боти
Ох- помислих си-
тази мила душица
вместо да играе
вече работи...
Откъде си, мило дете?
Къде живееш?
Родители нямаш ли?-
обсипах я набързо с въпроси.
Тя тъжно наведе главица
- Имам,
но и те са като мене
голи и боси ...

Нямаше време за приказки
Пъхнах монета
в премръзналите ръчички.
Букета не взех.
Тя се затича
към тротоара.
Светофарът светна зелено
За нас- свободно движение
За нея- отново
очакване на следващото
червено
с надеждата
някой да се смили
в тези празнични дни
да си купи
от увехналите
бели хризантеми...

18.11.2011