автор: ringo

Днес във парка както тичах,
неусетно заваля.
Във алеята момиче
неочаквано ме спря.

Елегантна и красива,
и спортистка като мен!
Оцених я: "Бива, бива!
Ех, как почва този ден!"

А очите сякаш греят -
чисто ангелско лице!
Зъбките й се белеят,
могат да смутят сърце!

Понапрегнах малко мишци,
а надух и гръден кош...
Пуснах палавите мисли -
ами, никак не съм лош!...

Синеока, дългокрака
и във анцуг снежно бял.
Отговор от мене чака,
аз пък как не съм разбрал?

Докато се аз облизвам,
тя с въпрос ме закова:
"Има ли кафе наблизо?
Там - кафе ли е това?"

Кимнах бодро: "Ще те водя!
Пътя зная го дотам!"
"Бай, бай, чичка! Сори, сбогом!
Гаджето ме чака там!

Мокър си до кости. Слушай,
бягай, чичка, у дома.
Бабата да те изсуши,
жива болест е това!"

Каза го и в миг изтича -
там, до близкото кафе!
Аз като глупак заничах,
питах, чул ли съм добре?

Как ме шамароса с "чичка"!
Виж я ти какъв келеш!
С думичка развали всичко:
"Бързай да се прибереш!"

Ми, ще бързам, кво ще правя!
Гледам - целият съм в кал!
Как със бабата ще се разправям?...
Ех, за мен ми стана жал!...