автор: ringo

Прибирам се у нас. Да кажем - съм почерпен.
Но чакайте - не казвам, че съм днес пиян!
Така се случи, че настроен съм концертно,
с усилие надвил вродения си свян.

В такъв момент запява ми сърцето волно
и бързам да зарадвам моята жена.
Макар че често тя се мръщи недоволно,
съвсем далеч от романтичната вълна.

Със чувство почвам песен още от антрето
с лиричен баритон. Блестящ репертоар!...
А моята със ролки, по хавлия шета,
след миг във хола бръмва мощен сешоар.

Обиден, млъквам. И подаръкът от ноти
остава тъй и неподнесен във нощта.
А тя бръмчи на по-високи обороти...
Разбирам ясно - няма шанс за песента!

Добре бе, казвам, спри това бръмчило гръмко!
Ми, нарушаваш ми душевния комфорт...
На мен душата ми трепти от звуци звънки,
а ти бръмчиш ми тука с електромотор!

Че с музиката нямаш общо - то е ясно,
но не е късно малко да се просветиш.
Възпявам нежно нашата любов прекрасна,
а ти намръщена се цупиш и сумтиш!

"Не е това, глупако, дето си го мислиш
и аз на теб не съм ти никаква жена!...
Етаж по-долу! Марш! И бързо се очиствай -
съпругът ми ще те направи на кайма!..."