Дошло е времето –
ще каже някой.
Но аз не мога да повярвам.
След теб вълните нямат гребени.
И южен вятър днес ги гали.
Мълчи декември.
А пък песните
напират като живи струни.
И да умираме е лесно…
Тъй, както свършва пълнолуние…
Да тръгнеш на гурбет
в небесни ниви –
дали е сън или спасение?
Не знам. И чаша вино ти отливам –
да има за изпът душата тленна.
В горещия ми пясък
ще остане
едно избрано лято промеждутък.
И после лятото ще бъде хладно.
Кажи ми колко още да се лутам?...