Трудно се живее. Ала ти,
ти живота го обичаш.
И от теб ще пропищи,
хем до голо те съблича.
Хем е като болен зъб,
дето дразни под езика.
Боже мой, ти всеки път
хващаш за рогата бика.
И поемаш пак напред,
казал сбогом на години -
все еднакви уж наглед,
но със вкус на старо вино.
И наливаш в скъп кристал
все до ръб. И да артиса,
брат, поне си се посмял.
Имало е, значи, смисъл.