Затлачена –
по улеите към “себето” –
шлаката споено ме стяга,
а шуплите й
изпълват се с горестта от житието,
и тъга по бродовете ми ляга,
и от свещените пространства –
на ума и сърцето –
сякаш и душата ми пожелава да избяга...