автор: g06ky

Разпънало безкрайната си шир
распънало и платна милиони
на кораби плуващи безспир
губещи се из бездната на синята мъгла....
И само самота... само шум от вълни
плискащи се помвжду си...
Слънце залязващо на хоризонта
си тръгва от мене денят.
Ядосва се морето,
иска да ни потопи.
Да погълне в себе си момчето
което на морето
сърцето то си подари.
Душата си дари на тези
безкрайни сивосини ширини.
И луната самотна на небето,
обгърната от хиляди звезди,
тихо нещо шепне на морето,
иска да го отеши.....