автор: Radost-ina

Сътворено от жива вода
тихо стъпва в душата ми слово.
И задържам в небцето меда,
с аромат, покорил ме отново.

Постепенно издигам олтар
от стаените в мен топли чувства,
за лиричния приказен дар.-
Знам, без него в сърцето е пусто.

Сътворена от огън и стих,
аз от трепет и звън онемях.
И оставям поредния щрих
със любов, без резерви и страх.

Пропълзява кристална сълза,
от възхита и нежна наслада.
В друг поет своя блян разгадах…
Пак за думите негови жадна съм.

Радостина Драгоева