автор: hari_61

От изток
облакът приижда.
Пластовете му
разбулват светове
от другаде.
Дъждът
протяга пръсти
и дърветата
изпиват жадно влагата.
Листата им
са огледало за светкавици.
В пукнатините
на небето
нахлува диво вятърът.
Като завръщане...

След бурята
строшените усмивки
на дърветата
проблясват в локвите.