автор: Zilzak

А моята персона тъй обикновена,
странно как се озова на сбирка тъй
чаровна, не типично жива и отпи от тая
атмосфера не познато мнима.
И пълно бе със стари лели,
със шапки от лисици, норки
и други тъй космати същества.
Гримирани, намацани със не познати
и до днес на химията вещества.

Господата пък със тънки,
не засукани мустачки, със аромат
на оня жълтия одеколон.
Усмихват се като по холивудските оскари,
показват зъбките си здрави,
до скоро киснати във чашки
с тайнствени отвари.

И на края пак се стига, до пенсията ниска,
до артрита. Как клавишите по клавиатурата
горките ще натискат?
Ала няма страшно,
нали детето е голяма работа
в Германия, ще прати сензорна една.

То детето знам, на вярно
си работи в някой умивалня.
Развален английски дори се не отдава,
едва храна тук-там, успява да изкарва.

Но пък наще чичовци и лели,
са велики в занаята.
Цели знам са исполини,
на простотия де сами и те
не знаят, как са сътворили.

Уви, сарказма в мен не издържа,
избълва цяла купчина тъй нежнички слова.
И така, със здраве чичовци и лели стари,
дорде за вас, тънки свещи някой не запали.