автор: Zilzak

И писна ми някак от плюнкави стихове,
писна ми просто от жалки слова.
Поезия шлакава, изтъркани фрази,
темите жалки на чиновническа фантазия.

Строфи пропити с поетична агония,
изпълват днес лиричния свят.
Жалко е, просто е жалко, че липсва замаха,
сега тук е само лигав и скотски нрав.

И прехласваме днес по мехури сапунени,
по стихове де помнят се миг.
Няма ги онези шепоти,
които сякаш сам стиха реди.

Ала няма поезия масова,
няма поезия тук всекидневна.
Тя е дар за отбрани, за тънки струни
едва докосвани, за погледи говорещи с тишина.

Просто защото поезия уви, не чете се.
Тя се усеща така, както сам гърба робски
бича познава, както вдовицата черното було.
Както сирака черната пръст на майчини гроб.