автор: Filifjonkata

Когато се отправиш към Итака
си пожелай да ти е дълъг пътят,
изпълнен с приключения, със знания изпълнен.
От лестригоните и от циклопите,
от яростния Посейдон не бой се,
тях никога по пътя си не ще откриеш
ако остава мисълта ти нависоко, ако възвишено
вълнение духа и тялото докосва.
Лестригони и циклопи,
бесния Посейдон не ще да срещнеш
ако в душата своя не ги носиш,
ако душата ти пред теб не ги изправя.

Пожелай си пътят да е дълъг.
Да бъдат много утрините летни,
в които с наслада, с радост
ще влизаш в пристани за първи път съзрени.
Да спираш по пазари финикийски,
красиви стоки да купуваш,
седеф, корали, кехлибар и абанос,
какви ли не ухания най-сластни,
сластни ухания възможно най-богати.
Да идеш в многобройни градове в Египет,
от мъдрите да учиш и да учиш.

Итака винаги да носиш във ума си.
Дотам да стигнеш е предопределение.
Ала в пътуването си недей да бързаш.
По-добре много лета да трае
и стар на острова да хвърлиш котва,
богат от това, що по пътя си спечелил,
богатства да не чакаш от Итака.

Итака те дари с красивото пътуване.
На път не би поел без нея
Ала тя няма повече какво да ти даде.

И ако бедна ти се стори, не си измамен от Итака.
Какъвто мъдър станал си и опитен,
ще си разбрал Итаките що значат.