Зимааааа, зима. Трупа, вече трети ден не спира. Бръсне от североизтока, завърти го пък от запад, сипе ли сипе. Едри парцали падат, после зафучи, надребни ги, сгъсти ги и човек носа си не види. Дядо Малчо върви по пъртината през равния двор и попържа тихо. После се сеща, че няма кой да го чуе. Всички са се навряли в миша дупка от студ и смело пуска из мустака си една засукана, дълга и яка попръжня. Ей тъй на, на човек да му се отпусне сърцето и да си каже каквото му е на душата.
Беше пийнал малко червено винце по обяд, позадрямал беше на топло. Още когато баба Марина го заръчка да върви при кравите, че се мръкнало, се беше разпопържал той, ама на акъл само. Вървеше срещу виелицата по откритото, загръщаше късото си кожухче и се сещаше за всички световни, роднински и комшийски нередности. Имашеее, имаше за какво да ги реди дядо Малчо. Влезе под сайванта, дръпна сено от сеновала с вилата, внесе го в топлия дам при кравите. Добре си бяха те, топличко, зайре имаха. Погали ги дядо Малчо, потупа ги по задниците. После разстла сеното в яслите и като излизаше се сети на кого го беше най яд. Е, то се знае най-много го беше яд на бабата му, ама после нея го беше яд най-много на свата му. Още като браха голямото лозе есента с тежък, миризлив отел, свата беше обещал.Зарече се, че захвърля ли североизтока зимъс ще покани свата си Малча да опитат тежкото вино поне за два три дена. Свири фъртуната вече седмица , никакъв хабер не беше пратил свата. Селото му ей го де е, през поляните и чаирите има - няма в снега час път. Вървеше обратно по пъртината към къщи дядо Малчо и го хващаше все по-силен яд на свата. Вместо да седи тука и да слуша мърморните на баба Марина можеше да дръпне до сватовото село. Запопържа дядо Малчо, зазаканва се. Додето иде в къщи беше решил. Направо през портата и хукна към комшията си. Комшията му беше човек държавен, горски. Имаше една бердана в къщи и беше много як мъж. Коня в калта не оставяше и думата си на две не правеше. Него ще викне дядо Малчо, ще вземат пушката и ще идат двамата до селото на свата да видят тая работа. „Ще го гръмнем като нищо неговата сватска мамица” - нареждаше дядо Малчо и виелицата не можеше да го спре за нищо на света.
На другата сутрин рано двамата комшии, с берданата на рамо, облечени в къси кожухчета и големи калпаци, с дебели навуща на краката, без да слушат мърморенето на жените си, поеха към селото на свата. Само 3-4 километра ги делеше от лелееянато тежко вино. Попържаха и се заканваха,че ако свата е изпил виното без да ги покани и да ги дочака, то присъдата му е четена. Ще го гръмнат право в челото, като мъже.Тогава сватята иска или не, ще налее по чаша вино за бог да прости. Поляните над селото бяха завеяни от преспи, гората едва се мержелееше из фъртуната, но двамата мъже смело поеха на път. „Божкеее, дано ги опазиш, Божкеее”- нареждаха двете жени и бързо,бързо залостиха вратите да не вкарат виелицата в къщи.
Мина се ден, два. Вилня вятъра, мести преспите, пренарежда ги по поляните, засипва пъртините, свири в комините. На третия ден спря, уталожи се. Двамата комшии още не бяха се завърнали. Дали някъде паднаха и снегът ги затрупа, дали вълци ги пресрещнаха през гората, къде да ги търсят се тюхкаха жените им. Свикнали бяха те на мъжките лудории, ама това вече мяра нямаше. Къде пладня облаците се разтикаха, слънцето огря и засребри чистия сняг. По някое време откъм баирите над селото се зачу ручилото на гайда. Свирнята се изви над къщята потънали в сняг, над комините и заедно с техния дим литна в небето.Гърмежи запукаха, мъжки гласове заечаха. Какво ли става се зачудиха комшийките. Дали годеж нейде стана, дали ергенаши са откраднали пак мома от съседното село. Запроничаха през скрежасалите стъкла. Не беше годеж, не беше сватба. Дядо Малчо и комшията му горския си идеха от гости. Да ги изпрати след тридневното гостуване, с тях през снега идеше и свата на дядо Малчо. Не беше изпил самичък той виното. Чакаше свата си за тая работа, че нали дъщеря беше дал там, смее ли да не остави и за свата вино. Не само тежко вино беше заделил за важния гост, но и блажини от закланото прасе, зелце за лютата ракия. „Как да гръмнеш такъв сват, я?” - викаше дядо Малчо и надигаше шишето вино, което носеха за из път. Отдъхнаха си жените, засмяха се. Двамата сватове и комшията се прибраха по живо, по здраво. Свата пък остана да върне гостуването, да види дъщеря си и да опита от тукашното вино, да види добър майстор ли е лютия му сват.
Нека вият вълци, нека трупа сняг. Бъчвите имат още вино, каците са още пълни с трушии и зеле, блажинка има от големите заклани шопари, жените шетат из къщи. Все някак ще изкарат зимата сватовете и комшията им горски.
Милка Маркова