автор: ringo

"Който гледа надолу, мисли за голо"
Чудомир

Един познат ме среща вчера и се хвали:

"За тебе, казва, съм написал цял сонет!"
Седим, а той ръчицата ми нежно гали -
като сваляч, а не като смирен поет.

"Да знаеш, казва, снощи как съм те сънувал -
в ефирна роба - секси дамски тоалет!"
Във днешно време кой, кажи ми, не е чувал
за сънищата странни на един поет?

"...И любехме се двама в Райската градина,
та взех, че съчиних за нас един куплет..."
Прекъснах го - че де да знам какво ще има
във пламналия мозък на един поет?

И целомъдрието, виж, ще ми засегне
безцеремонният нахал, драскач проклет!
То все едно е на честта ми да посегне,
макар че според всички бил добър поет!

И мене за каква ли той ме взема тука?
Във обществото имам аз авторитет!
Разкарах го. Дано извади си поука.
Жена съм с чест, макар и да не съм поет!

То не че някога и аз не се сънувам...
Да взема да разказвам туй сега наред?...
Морални граници при мене съществуват!
А сънищата ми... О, бедният поет!...