автор: atiragram

"стихотворен" репортаж за нощно изкачване на Синай

Нощен преход... Запомнящо вълнуващ!
По стръмния и тесен път
вали пречистващ дъжд,
вятър ни долепя до скалите,
мъгла изпълва нощта
и витае предчувствие
за невиждана яркост на деня...

Стотина светещи “чела”
гърчаво се вием като змия, пълзяща
към върха на Синай.
Бедуини ни топлят с одеяла,
с любезност и чай,
и без умора, някак неусетно
невидимото от нощта проясня...

От ненаситните игри
на ветровете с пустинните пясъци
заискачаха скалистите форми.
Върховете са купчини злато,
и в новораждането на синайско утро
усещам се като атомче от платина,
висящо над твърдта на върха.

От скалите ме загледаха строго
дългобради мъдри старци!
И фараони, и пирамиди,
и конници, и майки с деца... –
безброй лица се взираха камено в мен,
доказвайки преходната ми нищожност,
битуваща в нощи и ден...

И чувах как пеят води,
и смехове, и ходила докосващи трева...
и видях друго слънце и
пресъхнали обич и зеленина,
в забравена песъчинка тишина.
А изгревът издърпа слънцето...
ярко и огромно,
и в своята неповтаряемост!

Слънцето – винаги тъй прекрасно,
запълни всяка кухина и прозрачност,
но... аз потънах в някаква
неопределена недостатъчност,
в осъществената си мечта...
Казват, на този връх Мойсей “получил е Закона”,
но не тук Иисус ни е завещал любовта...