автор: Jenia

А беше нощ... но ето че отмина
и утрото ме връща на земята.
Небето е така невинно синьо,
че в мен почти задавя се вината.

Бях тази нощ перфектен джентълмен
и бях необуздан и невъздържан!
Отровен е плодът ти, забранен!
Какви ги върша, ах, какви ги върша!

Нахлузвам пак халката си венчална
Аз помъдрях, прибирам се дома!
И само се съмнявам минимално,
дали и вечерта ми поумня!