Като бучица захар се рони небето..
Посипва земята със прах.
Ще намеря ли пътя? -
се пита сърцето.
Ще задгърбя ли мрака
на зимния страх?
Като бучица захар се рони небето..
Ухае на меденки коледни,
на любов и на сняг.
Идва празникът- бял и красив,
бавно крачи в мъглата.
Ще го чакам с туптящо сърце
и с много любов ...
под елхата.