автор: Rumi66

Влезе месец декември и Снежанка като се излюпи сутрин, вместо да си пие кафето вирнала краката до лаптопа да си гледа акаунтите във Фейса, Ахато и тем подобни мрежи за разпознаства,
харесвания и гласувания по хубост и красота правеше съвсем други простотии.
Ами да от тва зависеше по-горното.
Отваряше големият си гардероб с костюми грамаден колкото една стая и започваше да изфъргва закачалките една по една и да нарежда кат на умряло.
- Този е от шейсет и шеста. Целият е от басма с контури на мотики и царевица. Не казвам, че няма нюанс на червено. То слънцето го е опекъл.
- Тука е един от осемдесет и девета. Колкото и да е лъснат. Пак е на червени танкове. Ама малко по- лекичък да беше дееееееееее.
- Имам и от деведест и първа, чиста басма. Имитация на сатен, по края с кадифе за тежест. И то на ужким червено.
- А ето и един от миналата година. Същински тензух. Даже не червен. Ама нито съм овца. Нито съм пуснала мляко. И нито ще правя кашкавал.
И така ден след ден. Само чуваше глас.
- Снежанке, ела си изпий кафето, че хвана 2 метра сняг и не съм се подготвил за такъв. И офтекясах с тебе.Хващай си чукалата и се пръждосвай за костюм, че вече ме стресираш и Коледата заминава на м....... И казах костюм, не костюми. Ясно!
И никакви там " марки". Те такова нещо нема. Ще ни оскубят като пуйки и всички само тва ще получат за Коледа. Не ще оскубят мен.
Снежанка само се фръцна и беше вече в МОЛА, пред щанда за бельо.
Дядо Коледа беше казал, че е излишно и поради тая причина беше забранил всякакви епилатори, ножчета, мотики, търмъци и всички мязаха на маймуни с бельото което се предлагаше и според което не трябва се пипат тея космати, вълшебни израстъци.
А за тва сутиен си нямаше на хабер. Ако му покажеше такъв, току си е налял течния шоколад вътре.
Не можеше по органи та. Измери с поглед мускулестия продавач и издрънка.
- Покажете всички видове червено бельо. В него да не влизат повече от един сантим плат и три дантела.
Примири се с два чифта въпреки заръките. Едните нямаха плат, а през другите се взиждаше всичко.
Реши да прескочи чорапогащника. Едно джудже ги умееше. А и беше фен. И така щеше да се подмаже с икономии.
Седна в удобното канапе в щанда за костюми и занарежда на изтуканата продавачка.
-За да се вместя в очите на работодателя си нека долната част на костюма е все пак до земята. Платът да обгръща талията ми от кокал до кожа. От върха на големия пръст на левия ми крак до някое СИ място да има цепка, която все пак да бъде зашита върху останалата час от плата напред като аванс и да се отваря когато работя. Особено, когато работя повече. Горната час да е ФИННА и да е с дълги ръкави. За какво съм вземала това бельо все пак.
-Ама какво е това розовото дето ми го носите. Ясно казах, червено. Да не искате да ме уволнят нерационално.
Снежанка облече последния костюм, който и предложиха и се огледа. Обаче като дръпна завесите то отразяваше всичко друго зад нея. А там някъде се мъдреха ярко червени ботуши с четирдесет сантиметров ток. Де облечена, не съблечена като замаяна тръгна към тях. Когато стигна обаче разбра, че са доста нависоко. Грабна стълбата, която сигурно беше на продавача и посегна да ги вземе. Но в този момент усети че тупна.
- Сийке, Сийке ма. Кво правиш на земята и какво си хванала . А съм горе в леглото и нищо не усещам да държиш....