автор: ringo

Във полумрака плътно прилепени
танцуваме със теб последен блус.
Отчаяно си вкопчена във мене,
като в очакване на силен трус.

Да те спася, когато той последва,
да те измъкна жива от смъртта.
По-сложно е - след танца ни последен,
ще се сбогуваме със любовта....

Лицето ми докосваш леко с пръсти,
за да запомниш моите черти...
Съвсем сами на дансинга задръстен,
прощаваш се със мене нежно ти!

Не се получи любовта със тебе -
за себе си със сигурност го знам.
За тебе, чувствам, време е потребно.
Разбирам те и време ще ти дам.

Замират и последните акорди
на този сякаш безконечен танц.
Помръкнали, след малко ще си ходим -
отдавна краят е предначертан.

На дансинга оставаш прикована,
невярваща, че всичко е било.
Със поглед сервитьорът ни подканя,
че времето ни вече е дошло.

Не времето за среща. За раздяла.
Поглежда ни съчувствено дори.
Изтръсква нашата покривка бяла,
а ти се взираш сякаш там гори.

Досещам се какво сега си мислиш -
изхвърля всъщност нашите мечти!
Тя, болката, какво ли не измисля!
Изтръсква просто нашите трохи...

Трохите от любовната трапеза,
която вече няма да делим...
В душите пустотата се загнездва.
Сърцата ни кървят и как боли!...

Във две посоки бавно ще поемем
и няма да е лека тази нощ.
Болезнено, но трябва да приемем -
изтеглихме и двама жребий лош!...

Навън е бяло, тъжно и красиво!...
Със мъка се разделяме с очи...
Желая от сърце да си щастлива!
Сред бялото остават две следи...