автор: angar

От небето падна катинар
право връз главата на Ангар.
И макар че каската улучи,
в мозъка му дарби две отключи:
гласове от космоса да чува
и поличби разни да тълкува.

И Ангар започна да врачува.

Идва някой: - Чуй какво сънувах: …
Можеш ли да ми го разтълкуваш?

- Мога. Ще потъваш, ще се давиш,
но ще плуваш и ще се избавиш!

Друг ще дòйде, друго му разкаже,
но Ангар пак същото ще каже:

- Трудно ще ти е известно време,
ала скоро пак ще се съвземеш!

- Няма страшно! Хòди къде хòди,
щастието пак ще те споходи!

- Дръж се! Работѝ и се не бой!
Имаш си късмет. И си е твой!

- Ако някоя ще те разлюби,
друга, по-добра, ще те залюби!

- Новата година ще е славна –
тъй добра е нямало отдавна!

Все едно и също им повтаря,
а пък славата му се разгаря:

че пророк най-нужен се оказва,
който хубави неща предсказва!