И малка песъчинка донеси ми
от безкрайното море.
Във ръката ще я стискам, ще я пазя.
Тихо аз ще й шептя.
Говори ми, говори ми
малка песъчинке.
Говори ми ти за бурното море,
за солените вълни, покрити с пяна,
за писъка на белите чайки.
Говори ми за опънатите платна
на корабите, за леките платноходи.
Говори ми за сълзите на моряците
по чакащите ги любими.
Разкажи ми малка песъчинке,
как вълните се разбиват във скалите.
Как проблясват рибите в тънките мрежи,
за омайните песни на приказните сирени.
А аз, аз ще слушам, тук притихнал на брега,
тук, тук където вълните срещат студения бряг.
Ще губя поглед в морския безкрай,
ще отпивам от пръските солени.
А ти, ти малка песъчинке, просто ми шепти,
шепти дорде затворя очи.
Шепти дорде с дъх са пълни моите гърди,
шепти дорде, отварям очи за сините вълни.
Галин Господинов